Гюс стисна французина за гърлото и го дръпна към себе си през масичката, която проскърца заплашително. Приближи лицето си на милиметри от това на Люсиен и просъска:
- Не ми пука какво е, ако ще да е термоядрено горещо, мамицата му! Има си хора, които колекционират подобни лайна, и ти знаеш много добре къде да ги намериш!
- Прекалено скоро е!
Гюс го пусна и французинът падна назад на мястото си.
- Не ми ги приказвай, сякаш съм някакъв умствено изостанал! - изрева огромният мъж. - За подобни неща винаги ще бъде прекалено скоро! Подходящият момент никога няма да дойде! Така че, нищо не го бърка да бъде и сега! Освен това ти самият отлично знаеш, че си има хора за всичко, и че има такива, които ще го купят заради това, което е и откъдето е дошло! Болни копелета, които ще платят цяло състояние, само за да могат после да си правят чекии, като си го гледат заключено в сейфовете! Единственото, което се иска от теб, е да ми намериш едно такова копеле и да го сториш бързичко! И въобще не си и помисляй, че можеш да ме преебеш с цената! Ти си вземаш твоите десет процента, а десет процента от нещо безценно надали си струва да отидат на бунището, нали така?!
Люсиен преглътна тежко, потърка врата си, после измъкна от джоба си тъмносива копринена кърпичка и попи потта по лицето си. Очите му зашариха нервно из стаята. Повече от ясно бе, че мисълта му е взела вече друга посока. Вдигна поглед към Гюс и изрече:
- Двадесет!
Гюс го изгледа развеселено.
- Люсиен! - Всъщност, произнасяше го по-скоро като „ Лайшен", само за да го ядосва. - Нали не се опитваш да си го мериш с мен, а?!
- Съвсем сериозно ти говоря! За нещо като това тук трябва да ми се приспаднат двадесет процента! Рискът е огромен и ти го знаеш много добре!
Мъжът-канара отново протегна ръка към него, ала този път Люсиен беше подготвен - дръпна рязко назад стола си, така че озова извън обсега на ръката му. Не че това стресна Гюс - просто измъкна беретата от джоба си, приближи се до французина и опря дуло о слабините му.
- Нямам представа какви ти минават през главата, но да знаеш, че въобще не съм в настроение за преговори, принцесо! Правя ти повече от щедра оферта, а ти веднага гледаш да се възползваш максимално от ситуацията! Много съм разочарован, човече, ама много!
- Не, виж какво, Гюс...
Гюс се изправи и сви рамене.
- Нямам представа дали си успял да хванеш най-хубавата част от онази вечер. От репортажа по телевизията. Дето стана пред музея. С пазача. Струваше си да се види! А онзи меч все още е у мен, пък и честно да си призная, тези изцепки в стил Конан Варварина нещо взеха да ми харесват!
И като остави Люсиен да се поизпоти още няколко секунди, Гюс се размисли. Беше убеден, че ако разполага с достатъчно време, страхът на французина със сигурност ще заработи в негова полза. Но за съжаление не разполагаше. Този кръст струваше цяло състояние, вероятно дори седемцифрено число, но точно сега беше принуден да приеме онова, което ще му дадат, и да се задоволи с него. Авансовото плащане, което бе направил, след като се съгласи да участва в работата в музея, му беше откупило още малко време. А сега трябваше да направи всичко възможно да изхвърли онези пиявици завинаги от гърба си.
- Виж сега какво ще ти кажа - изрече накрая той, - постарай се да остана доволен и ще се съглася на петнадесет.
Веднага забеляза пламъчето в очите на гадната невестулка. Значи се хвана!
Люсиен отвори едно чекмедже и извади малък дигитален фотоапарат. Вдигна поглед към Гюс и смотолеви:
- Трябва да... нали знаеш...
- Давай - кимна гостът му.
Люсиен направи две снимки на кръста, а изражението му подсказваше, че вече сканира наум списъка на евентуалните си клиенти.
- Ще се обадя на няколко места - каза накрая. - Само ми дай няколко дена.
Тая нямаше да стане. Гюс се нуждаеше от парите и от свободата, които те щяха да му дадат. Освен това бе наясно, че за него ще е много добре да изчезне от града за известно време - поне докато прахът около обира в музея се поуталожи. И всички тези неща му трябваха още сега.
- Ъхъ. Само че побързай. Максимум два дена! Нито час повече!
- Можеш да дойдеш утре в шест - отсече французинът. - Не обещавам нищо, но ще направя всичко, което е по силите ми.
- Убеден съм - кимна Гюс, вдигна кръста от масичката, уви го отново във вестника и го постави внимателно в един от вътрешните джобове на дългото си палто. В другия пъхна беретата, вдигна поглед към Люсиен, озъби му се и заяви: - До утре тогава.
Люсиен спря да трепери, чак когато огромният мъж измина цялото разстояние до ъгъла и зави.
10