- Като че ли останалите грижи са ни малко, та и това сега! - изръмжа Джансън, докато Райли заемаше стола до шефа си. На масата в кабинета на заместник-директора в сградата на Бюрото на Федерал Плаза вече бяха седнали Ник Джордано и Амелия Гейнс. Тук беше и Роджър Блекбърн, който ръководеше оперативната група за особено жестоки престъпления, както и двамата му помощници.
Комплексът от четири правителствени сгради в долната част на Манхатън се намираше само на няколко преки от централния офис на ФБР. Той помещаваше двадесет и пет хиляди правителствени служители, както и оперативния отдел на ФБР за Ню Йорк. За Райли присъствието тук бе истинско облекчение в сравнение с непрестанната суматоха и шума в централната сграда.
Като заместник-директор за Ню Йорк, Том Джансън бе принуден да носи огромен товар на плещите си през последните няколко години. Той отговаряше за петте най-важни области от дейността на Бюрото: трафик на наркотици и организирана престъпност, особено жестоки престъпления, финансови престъпления, външно контраразузнаване и последната черна овца в това омразно стадо - вътрешен тероризъм. На пръв поглед Джансън изглеждаше буквално създаден за тази работа - все още поддържаше внушителния външен вид на бивш футболист, въпреки че очите му имаха отвлечено и замечтано изражение. Но то не бе в състояние да заблуди задълго хората, които работеха под негово ръководство. Скоро научаваха, че освен смъртта и данъците, има само още едно нещо сигурно на този свят: ако Джансън е на твоя страна, можеш да разчиташ напълно на него, че ще премахва като булдозер всичко, което застане на пътя ти; ако обаче допуснеш грешката да го ядосаш, не би било зле да обмислиш възможността за напускане на страната.
Райли прекрасно разбираше, че шефът му не изгаря от нетърпение да усложнява последните месеци преди пенсионирането си с толкова особен и шумен случай. Медиите буквално се бяха нахвърлили върху историята - и с пълно право. Защото вече не ставаше въпрос за рутинен обир, а за добре организирано и изпипано нападение. Нюйоркският елит беше обстрелван с автоматични пистолети. Съпругата на кмета беше взета за заложничка. Пред очите на всички беше убит човек - при това не просто застрелян, а обезглавен, и не в задния двор на някой близкоизточен диктатор, а в центъра на Манхатън, на Пето авеню. В пряко предаване по телевизията.
Райли премести поглед от Том Джансън към държавното знаме и емблемата на ФБР на стената зад него, а после отново към заместник-директора, който се облакъти на бюрото си и изду огромните си гърди, поемайки си въздух.
- Когато хванем тези копелета, няма да пропусна да им се скарам колко са били несъобразителни да го направят точно сега - предложи усмихнато той.
- Гледай да не забравиш! - кимна Джансън и прониза с поглед своя екип, който се беше събрал при него. - Мисля, че няма смисъл да ви казвам колко телефонни обаждания съм получил досега и от колко високо са били те! Кажете ми докъде сме стигнали!
Райли погледна колегите си и те му кимнаха да поеме щафетата.
- Първоначалните заключения на криминолозите засега не ни насочват към нищо. Тези типове не са ни оставили кой знае колко за себе си, освен няколко гилзи и конете. Момчетата от екипа за събиране на доказателства вече си скубят косите, че нямат върху какво да стъпят.
- Като никога - вметна Джордано.
- Както и да е. Гилзите подсказват, че са стреляли с автоматични пистолети „Кобрей" и с малки узита. Родж, нали твоите момчета вече са се заели с този въпрос?
Роджър Блекбърн се прокашля. Той беше истинска природна стихия, която наскоро бе завършила с разгрома на най-голямата мрежа за трафик на наркотици в Харлем, в резултат на което бяха извършени над двеста ареста почти едновременно.
- Да. Става въпрос за най-обикновени играчки за фукане. Вече сме се заели с издирването на източника им, но лично аз не бих разчитал на това. Не и точно в този случай. Дълбоко се съмнявам, че онези типове са ги поръчали по интернет.
Джансън кимна и попита:
- Ами конете?
- Засега нищо - отново пое топката Райли. - Сиви и кестеняви скопени жребци, напълно обикновени. В момента ги съпоставяме със списъците на откраднатите коне, а освен това проверяваме произхода на седлата, но засега...
- А следи от жигосване или чипове?
На фона на петдесетте хиляди коне, които ежегодно изчезваха из цялата страна, необходимостта от идентификационни знаци по тях ставаше все по-голяма. Най-популярният метод беше студеното жигосване - поставяне на знак със замръзнало желязо, което променя оцветяващия пигмент на съответните клетки, в резултат на което на определеното място израстват бели косми вместо цветните. Другият, не толкова обичаен засега метод, включваше използването на хиподермична игла, с която под кожата на животното се вкарва миниатюрен чип с програмиран в него уникален номер.