- Никакви чипове - отговори Райли. - Но решихме, че няма да е зле да ги сканираме повторно. Тези чипове са толкова миниатюрни, че, ако не знаеш точно къде да търсиш, надали ще ги откриеш лесно. Добрата вест е, че са били подложени на студено жигосване, но после върху старата дамга е поставена нова, така че нищо не може да се разбере. Момчетата от лабораторията са на мнение, че може и да открият оригиналната маркировка, ако успеят да разделят отделните степени на жигосване.
- А как стои въпросът с доспехите и средновековното им снаряжение? - обърна се Джансън към Амелия Гейнс, която отговаряше за тази част от разследването.
- Ще ни трябва повечко време - отговори тя. - Типичните източници за подобно снаряжение са шепа специалисти, разпръснати из цялата страна, да не говорим за мечовете, които са си истински, а не просто театрална бутафория. Мисля, че точно оттам ще настъпи и първият пробив.
- Значи тези типове просто са се изпарили ей така, в нищото, а? - огледа всички Джансън, очевидно губещ търпение.
- Вероятно са ги чакали коли. Недалече от мястото, където са оставили конете, има два изхода от парка. Продължаваме да търсим очевидци, но засега нищо - обади се Джордано. - Били са четирима, разделили са се и са излезли от парка в пълен мрак.
Заместник-директорът се отпусна на стола си и кимна мълчаливо. Очевидно се опитваше да си събере мислите и да подреди разнородните парчета информация, с която разполагаха до този момент.
- Е, кого ще си харесаме сега? Някакви предпочитания?
Райли огледа колегите си и реши да говори от тяхно име:
- Този случай е доста по-сложен от обичайните. Първото, което ни хрумва, е списък за пазаруване.
Кражбите на произведения на изкуството, особено когато става въпрос за известни предмети, обикновено се извършваха по предварителна поръчка на колекционери, които изгаряха от желание да ги притежават, въпреки че никога не биха ги показали пред никого. Но още от мига, в който беше прекрачил музея, агент Райли бе изхвърлил тази версия като неправдоподобна. „Списъците за пазаруване” обикновено се възлагаха на изключително умни крадци. А язденето на коне насред Пето авеню със сигурност не беше работа на умни хора. Нито причинения хаос, а още по-малко пък - публичната екзекуция на пазача.
- Мисля, че по този въпрос все още сме на първа позиция - продължи той. - Предварителната оценка на про-файлърите също потвърждава подозренията ни, че зад тази история има нещо повече от обикновено ограбване на музея. Ако човек просто иска да се сдобие с предметите, избира тихо, дъждовно утро в средата на седмицата, злиза преди тълпите, изважда си узито и си взема онова, което си е решил. Колкото по-малко хора го видят, толкова по-малък е и рискът. Обаче нашите типове избират най-многолюдния, най-строго охранявания момент, за да извършат нападението. Сякаш са искали да ни се присмеят, да ни покажат колко сме некадърни. Вярно е, че са си тръгнали и със значителна плячка, но освен това смятам, че са искали да ни кажат нещо по-важно.
- Какво например? - попита Джансън.
- Знам ли - сви рамене Райли. - Работим по въпроса.
Заместник-директорът се обърна към Блекбърн:
- Вие съгласни ли сте с агентите?
Роджър Блекбърн кимна:
- Нека да го кажем така - които и да са тези типове, те не са обикновени аматьори. Направили са всичко онова, за което онези магарета, дето по цял ден висят пред компютърните си игри, си фантазират. Просто са пренесли играта в реалния живот. Надявам се да не положат началото на нова мода сред крадците. Но освен това и аз смятам, че в тази работа има нещо много повече, отколкото размахването на хладните оръжия.
Джансън погледна обратно към Райли и отбеляза:
- Е, очевидно и това бебче ще бъде ваше.
Шон Райли го погледна и мълчаливо кимна. „Бебче" надали беше подходящата дума, с която би определил този случай. По-скоро си имаха работа с хиляда килограмова горила, която, откъдето и да я погледнеше, си беше изцяло негова грижа.
Срещата беше прекъсната от появата на слаб, незабележителен с нищо мъж, облечен с кафяв костюм от туид. Том Джансън се изправи от стола си и протегна мечешката си лапа, за да се ръкува с новодошлия.
- Монсиньор, много се радвам, че успяхте да дойдете навреме. Моля, седнете! Колеги, позволете ми да ви представя монсиньор Де Анджелис. Обещах на архиепископа, че ще му позволя да присъства на нашите съвещания и да ни помага, с каквото може.