След това Джансън продължи да представя Де Анджелис на насъбралите се агенти. По принцип беше крайно необичайно външни лица да бъдат допускани на съвещания от подобен характер, ала апостолическият нунций, посланик на Ватикана в САЩ, бе подбрал на кого точно да се обади, за да го уреди.
Доколкото Райли успя да прецени, свещеникът беше в средата на четиридесетте. Имаше безупречно подстригана тъмна коса, която оплешивяваше на равномерни дъги при слепоочията, а над ушите бе изпъстрена със сребърни нишки. Стъклата на очилата му със стоманени рамки бяха леко зацапани. Скромно и с блага усмивка той се ръкува с всеки от агентите, докато изслушваше името и заемания от него пост в Бюрото.
- Моля ви, не ми позволявайте да ви прекъсвам! - отбеляза свещеникът и седна.
Джансън поклати глава, с което му даде да разбере, че въобще не ги прекъсва.
- Засега доказателствата не ни подсказват нищо, отче. На този етап просто си разменяме мисли относно възможните кандидати за извършители на обира, като се стараем да не проявяваме абсолютно никакви пристрастия. Чисти хипотези с една дума.
- Разбирам - кимна Де Анджелис.
Заместник-директорът се обърна отново към Райли, който въведе набързо свещеника в ситуацията до момента.
- Тъкмо си говорехме, че тук има нещо много повече от обикновен обир на музейни експонати. Начинът, по който е проведен, времето, избрано за него, подсказват, че става въпрос за нещо по-важно от традиционния въоръжен обир.
Де Анджелис присви устни, очевидно обмисляйки чутото, след което отново каза:
- Разбирам.
- Първото, което би си помислил човек - продължи агент Райли, - е, че си имаме работа с ислямски фундаменталисти, но в този случай съм почти напълно убеден, че не те са основната ни грижа.
- И защо смятате така? - попита свещеникът. - Колкото и неприятно да е за всички ни, те наистина като че ли ни мразят. Сигурен съм, че си спомняте какво стана, когато беше ограбен музеят в Багдад. Обвиненията в двойна игра, вината, гнева... Случаят не направи особено добро впечатление в областта.
- Повярвайте ми, този случай въобще не отговаря на техния начин на действие. Всъщност, даже не се доближава до него. Нападенията на ислямските фундаменталисти са открити, повечето от тях предпочитат да поемат отговорност за действията си и определено си падат по изпълненията в стил камикадзе. Да не говорим пък, че за всеки от тях обличането с дрехи с кръстове би било равносилно на анатема - добави Райли и погледна към Де Анджелис, който очевидно бе напълно съгласен с него по този въпрос. - Ние, разбира се, ще продължим да проверяваме различни версии. Налага се. Но лично аз бих заложил на друг тип хора.
- Сапунени мехури - обади се Джансън, използвайки политически некоректния израз за атентатори с обикновен произход.
- Да, много по-вероятно - кимна Райли.
Де Анджелис очевидно не разбра за какво става въпрос.
- Сапунени мехури ли?
- Означава местни терористи, отче. Групи с абсурдни имена, като например „Орден на тихото братство", опериращи предимно под знака на идеологията на омразата, наричана още „Християнска идентичност", което всъщност е доста подло опошляване на термина, но...
Католическият свещеник се помести неловко и отбеляза:
- А аз си мислех, че всички тези хора са фанатични християни.
- Повечето са. Но не забравяйте, че тук става въпрос за Ватикана - за католическата църква. А всички тези типове надали могат да се нарекат големи фенове на Рим. Техните псевдоцъркви, нито една от които не е католическа, между другото, не са признати от Ватикана. Вашите хора са повече от ясни по въпроса, че не желаят да имат нищо общо с тях - и са напълно прави. Общото между всички тези групировки, като изключим факта, че стоварват вината за всичките си проблеми върху черните, евреите и хомосексуалистите, е омраза към организираното правителство - конкретно нашето, но по аналогия и вашето. Те са на мнение, че ние сме Големия сатана - което, по ирония на съдбата, е абсолютно същия термин, с който някога ни нарече Хомейни и който продължава да отеква и до днес в мюсюлманския свят. Спомнете си, че същите тези типове поставиха бомби в сградата на федералното правителство в Оклахома Сити. Християни. Американци. А такива като тях - колкото щеш. Наскоро във Филаделфия хванахме един тип, по чиито следи бяхме доста дълго време. Той е част от едно разклонение на „Арийската нация", наричащо се „Църква на синовете на Яхве". Та същият този тип преди е бил министър по ислямските връзки на „Арийската нация". Призна си, че в тази си функция се е опитвал да сформира съюз с антиамерикански настроени ислямски екстремисти даже след атаките на 11 септември.