- Врагът на моя враг - отбеляза замислено Де Анджелис.
- Именно - съгласи се агент Райли. - Тези типове имат доста превратна гледна точка за света, отче. Просто се налага да разберем какво точно изявление за каква поредна налудничава мисия се опитват да ни изпратят този път.
В стаята настъпи кратко мълчание. Накрая заговори Том Джансън:
- Окей, значи продължаваш по тази линия, така ли?
- Точно така - кимна спокойно Райли.
Заместник-директорът се обърна към Блекбърн:
- Родж, имаш ли нещо против да продължиш още мъничко по версията за обичайния обир?
- Ще разгледаме и двете версии. Когато нещо отнякъде изскочи, то само ще ни подскаже по кой път да поемем.
- Добре - кимна Джансън, след което се обърна към Де Анджелис: - Отче, ще ни окажете неоценима помощ, ако ни предоставите точен списък на откраднатите вещи, максимално детайлизиран, ако може. Имам предвид цветни снимки, тежест, размери - всичко, с което разполагате. Трябва да имаме готовност за всичко.
- Разбира се - кимна свещеникът.
- В тази връзка, отче - намеси се Райли, - един от ездачите очевидно се е интересувал само от едно нещо - това! - заяви той и извади принтиран кадър от видеолентата от охранителните камери на музея, на която се виждаше четвъртият рицар, хванал декодера. Подаде я на монсиньора и добави: - В каталога на музея експонатът е описан като „многостепенен роторен декодер". Някаква идея защо ще открадне точно него, като се имат предвид всичкото злато и скъпоценни камъни, с които е бил заобиколен?
Де Анджелис нагласи очилата си и разгледа подробно снимката.
- Съжалявам, но нямам никаква представа каква е тази... машина. Вероятно има стойност единствено като инженерно достижение. Всеки обича да се перчи с гениалността си - дори, както виждам, и братята ми, които са избирали експонатите за изложбата.
- В такъв случай може би бихте могъл да ги попитате. Нищо чудно да ни насочат към нещо... Знам ли, може би някой колекционер, който е разпитвал за това...
- Непременно ще проверя.
Джансън се огледа.
- Добре, народе - кимна той, подреждайки листите си. - Хайде да изхвърлим тези откачалници от бизнеса!
Докато останалите се изнизваха от кабинета, Де Анджелис се отправи към Шон Райли и му стисна ръката.
- Благодаря ви, агент Райли. С вас мисля, че сме в добри ръце.
- Ще ни паднат в ръцете, отче. Все някъде нещо ще се пропука.
Очите не католическия свещеник го изучаваха внимателно. Накрая той изрече:
- Можете да ме наричате Майкъл.
- Предпочитам да се придържам към „отче", ако нямате нищо против. Нещо като стар навик, от който трудно се отказвам.
- Вие сте католик? - изуми се Де Анджелис.
Райли кимна.
- Практикуващ? - попита свещеникът, но веднага сведе очи. - Извинете, подобни въпроси не се задават. Предполагам, че също можете да го наречете стар навик, от който трудно се отказвам.
- Няма проблеми. А отговорът ми на вашия въпрос е „да".
Де Анджелис не направи никакъв опит да прикрие задоволството си.
- Знаете ли, в много отношения работата ни си прилича. И двамата помагаме на хората по линия на греховете им.
- Възможно е - усмихна се агентът. - Но не съм убеден, че на вас ви се налага да се изправяте пред същия калибър грешници, каквито ние срещаме тук.
- Прав сте. И нещата действително са доста притеснителни. - Направи пауза, после вдигна очи към Райли и добави: - Което прави нашата работа още по-необходима и важна.
Монсиньорът забеляза, че Джансън гледа към него - очевидно го викаше.
- Имам ви пълно доверие, агент Райли. Сигурен съм, че ще ги откриете - отбеляза мъжът със свещеническата якичка и се отдалечи.
Райли се загледа след него, а когато свещеникът излезе от стаята, агентът взе принтираната снимка, която лежеше на масата. Докато я връщаше обратно в папката си, погледът му се плъзна неволно по нея. В ъгъла на снимката, който беше прекалено неясен поради тесния обхват на охранителните камери на музея, той забеляза фигурка, сгушена зад един шкаф, надничаща ужасено по посока на ездача. От самата видеолента Райли вече знаеше, че това е русата жена, която бе забелязал да си тръгва от музея онази вечер. Представи си какво е преживяла, колко ужасена се е чувствала и внезапно усети, че мисли за нея.
Постави снимката обратно в папката. На излизане от кабинета си спомни определението, което шефът им беше използвал за извършителите.
Откачалници.
От това въобще не му стана по-леко.