Достатъчно трудно си беше да отгатнеш мотивите, скрити зад престъпленията на нормалните хора. А да влезеш в умовете на ненормалните си беше направо невъзможно.
11.
Клайв Едмъндсън бе доста блед, но не изглеждаше особено страдащ, което изненада не малко Tec, застанала до леглото му в болницата.
Знаеше, че един от конете го бе съборил със задницата си и Клайв бе паднал на пода, а в последвалата паника се бе сдобил с три счупени ребра. Въпросните ребра се намираха в прекалено опасна близост до белите дробове, затова, като изхождаха от възрастта му, от общото му здравословно състояние и от предпочитанието му към активен физически живот, лекарите от Презвитерианската болница бяха решили да го оставят под наблюдение още няколко дена.
- Сложили са ме на някакъв превъзходен коктейл - отбеляза той, като кимна по посока на системата, забодена в ръката му. - Не усещам абсолютно нищичко.
- Надали точно за такъв коктейл се бе запътил към бара — отбеляза тъжно тя.
- Така е. Пил съм и по-добри.
Клайв се засмя, а тя го погледна изпитателно, като се чудеше дали да му разкрие по-належащата причина за посещението си тук.
- Искаш ли да поговорим за една работа?
- Няма проблеми. Стига да не се налага да разказвам за пореден път всичко, което се случи тогава. Всички само за това ме разпитват - въздъхна той. - Разбираемо е наистина, но все пак...
- Ами... има известна връзка - призна си сконфузено Tec.
Клайв я погледна и се усмихна.
- Казвай какъв е проблемът?
Tec се поколеба, но накрая реши да се пробва.
- Когато се срещнахме в музея, случайно да забеляза какво точно разглеждах?
- Не - поклати глава той.
- Беше машина - някаква кутия с бутони и ръчки, които стърчаха от нея. В каталога е обявена като многостепенен роторен декодер.
Клайв сбърчи чело в размисъл, но отново поклати глава.
- Не, не съм я забелязал. - Естествено, че не я е забелязал. Щом наблизо е имало такава жена като нея. - Защо?
- Единият от ездачите я взе. И не взе абсолютно нищо друго.
- Е, и?
- Не го ли намираш за странно? От всичките безценни реликви той избра точно тази измишльотина? И не само това, ами когато я грабна, сякаш извършваше някакъв особено важен личен ритуал. Беше напълно погълнат от нея.
- Ами, вероятно е страстен колекционер на мистериозни декодиращи машини. Предупреди Интерпол. Сигурно „Енигмата" е следващата в списъка му - отбеляза Клайв и я погледна накриво. - Хората колекционират и още по-странни неща.
- Сериозно ти говоря! - възмути се тя. - Даже каза нещо интересно. Когато я вдигна, изрече: „Veritas vos liberabit".
- Veritas vos liberabit? - изненада се Клайв.
- Така мисля. Всъщност, сигурна съм, че каза точно това.
Клайв се замисли за момент, а после се усмихна.
- Ясно. Значи не разполагаш само със заклет колекционер на декодиращи машини, а и с такъв, който е ходил в „Джон Хонкинс". Това би трябвало да стесни обсега на заподозрените.
- „Джон Хопкинс" ли?
- Аха.
- Но какви ми ги приказваш, за бога?! - смая се Tec.
- Точно такова е мотото на този университет. Veritas vos liberabit. Истината ще ви направи свободни. Повярвай ми, сигурен съм, че е така. И аз съм завършил там. Дори е включено в онзи грандиозен химн на университета, дето го наричат „Ода на Джон Хопкинс". - И започна да пее, наблюдавайки със задоволство озадаченото ѝ лице го: - „Нека знанията ни стават все по-големи и велики и за учените ни да няма на света нищо скрито..."
- И смяташ, че... - започна Tec, но точно в този момент забеляза самодоволната му усмивчица. - Аха, подиграваш се с мен, така ли?
Клайв кимна с виновно изражение, след което каза:
- Или е това, или е някой отмъстителен бивш агент на ЦРУ Нали знаеш, че това е първото, което прочиташ, когато влезеш в тяхната сграда в Лангли? - Предугаждайки следващия ѝ въпрос, той добави: - Просто съм голям почитател на Том Кланси, това е.
Tec поклати глава, раздразнена от собствената си лековерност. Но точно тогава Клайв отново я изненада.
- Иначе не си далече. Всичко си пасва.
- Какво имаш предвид? - вдигна рязко глава към него тя и забеляза, че изражението му вече е сериозно.
- С какво бяха облечени рицарите?
- Какво искаш да кажеш с този въпрос?
- Аз попитах първи.
Тя очевидно не схващаше накъде бие колегата ѝ.
- Ами, в стандартни средновековни доспехи; ризници, наметала, шлемове.
- И още? Нещо по-конкретно?
Tec разбираше, че Клайв я изпитва. Опита се да си спомни ужасната гледка на рицарите, опустошаващи музея.
- Нищо...
- Бели мантии с червени кръстове. Кървавочервени кръстове.