- Кръстоносци.
- Топло - продължаваше да я тормози Клайв. - Хайде де, Tec! Нищо особено ли не намираш? Червен кръст върху лявото рамо, друг такъв - на гърдите?
Най-накрая ѝ просветна.
- Тамплиери!
- Това последният ти отговор ли е?
Мисълта ѝ запрепуска бясно. И все пак това не обясняваше нищо.
- Прав си, бяха облечени като тамплиери. Но не е задължително външният им вид да предполага някакво специално послание. Това е традиционният образ на кръстоносците, нали така? Най-вероятно са решили да копират първия образ на кръстоносец, на който са попаднали, и тъй като за тамплиерите има най-много сведения, са попаднали на тях.
- В началото и аз си помислих така. Не придадох на тази подробност абсолютно никакво значение. Тамплиерите са най-славната или по-скоро най-безславната група рицари, свързвани с представата за кръстоносците. Но след твоята кратичка латинска сентенция... това вече променя всичко.
Tec се вторачи в Клайв, нетърпелива да разбере какво има предвид. Той обаче мълчеше и буквално я влудяваше.
- И защо? - подкани го накрая.
- „Veritas vos liberabit", нали така беше? Съвсем случайно това е и мотото на един замък в областта Лангедок, в Южна Франция - изрече бавно Клайв, направи многозначителна пауза и добави: - Тамплиерски замък!
12.
- Кой замък по-точно? - извика Tec с разширени от възбуда очи.
- Шато дьо Бланшфор. Намира се в Лангедок. Надписът се вижда съвсем ясно, още при влизането в замъка - изписан е точно на трегера над централната порта. „Veritas vos liberabit". Истината ще ви направи свободни.
Фразата очевидно събуди цял поток вълнуващи спомени у Едмъндсън.
Tec се смръщи. Нещо определено не ѝ даваше мира.
- Добре де, ама тамплиерите не бяха ли разпуснати, не, по-скоро орденът им не беше ли разрушен през XIV век?
- Да. През 1314 година.
- В такъв случай нещо не пасва. В каталога пише, че декодерът е от XVI век.
Клайв Едмъндсън се замисли. Накрая изрече:
- Нищо чудно и да са сбъркали с датировката. XIV век надали може да се нарече най-гордият момент за Ватикана. Точно обратното. През 1305 година папа Климент V - обикновена марионетка в ръцете на безпощадния френски крал Филип IV Хубави, бил принуден да напусне Ватикана и да премести папския престол в Авиньон, Франция. Именно през този период двамата започват да заговорничат, за да разрушат ордена на тамплиерите. А преместването въобще не е за кратко. За период от седемдесет години, наричан впоследствие „Вавилонския плен", папската институция се е намирала под пълния контрол на френския трон, до възкачването на папа Григорий XI, който бива привлечен обратно към Рим от жената-мистик Катрин от Сиена. Така че, ако наистина е от XIV век, най-вероятно въобще не е създаден в Рим.
- Особено, ако е на тамплиерите.
- Именно.
- Смяташ ли, че съм попаднала на нещо истинско или просто се хващам за първата сламка?
- Да, смятам, че тук наистина има нещо сериозно. Обаче... Тамплиерите не влизат в твоята област на специализация, нали така?
- Разликата е само няколко хиляди години, плюс минус един-два континента - отвърна тя ухилено. Тя беше специалист по асирийска история. Тамплиерите бяха доста далече от нейната сфера.
- Значи трябва да говориш с някой спец по тамплиерите. От тези, които познавам, най-много биха могли да ти помогнат Марти Фокнър, Уилям Ванс и Джеб Симънс. Фокнър вече трябва да е прехвърлил осемдесетте, така че разговорът с него не би бил особено лесен. Ванс не съм го виждал от цяла вечност, но Симънс е на разположение...
- За Бил Ванс ли става въпрос?
- Да. Познаваш ли го?
Уилям Ванс се бе отбил веднъж на една от разкопките на баща ѝ, когато и тя беше там. Беше преди около десет години и тя работеше с баща си в североизточна Турция - толкова близо до планината Арарат, колкото благоволиха да ги допуснат военните. Спомни си, че Оливър Чайкин направи нещо твърде необичайно за него - беше се отнесъл към Ванс като към равен. Представи си го съвсем ясно - висок, красив мъж, някъде с петнадесетина години по-възрастен от нея.
Уилям Ванс се бе държал изключително любезно и към нея. Помагаше ѝ и ѝ даваше кураж. Точно тогава условията на терена бяха особено неприятни. А и тя беше бременна. Сега Tec се изпълни с леко неудобство, когато си спомни, че беше доста разочарована от неговото безспорно платонично отношение към нея, защото самата тя определено го харесваше. А към края на краткия му престой в лагера бе доловила, че може би, само може би, той е започнал да усеща същото към нея, макар че колко привлекателна би могла да бъде една бременна жена в седмия месец, въобще не ѝ беше ясно.