- Дръж се! - извика Райли.
Стисна волана, пъхна крайслера в километрична опашка коли, зърна едно свободно място, където събаряха някаква сграда и мина през него, като раздра временната ограда и вдигна след себе си облак прах.
Секунди по-късно крайслерът вече излизаше от свободното място и беше отново по петите на таксито. Доколкото Райли успя да види, ръката и пистолета на шофьора вече не стърчаха през прозореца.
- Внимавай! - изрева Джордано.
Жена, разхождаща черния си териер, се спъна и се стовари върху разносвач, който буташе количка с каси бира. Касите се разхвърчаха и паднаха на пътя пред колата. Райли изви рязко волана, успя да избегне хората на милиметри, но не успя да предотврати сблъсъка с касите, една от които отскочи, падна върху капака на колата и се разби в предното стъкло. Стъклото удържа, но се превърна в плетеница от пукнатини.
- Не виждам нищо! - извика Райли.
Джордано започна да удря по стъклото с дръжката на пистолета. На третия път то избухна навън, политна над крайслера, завъртя се и се спря върху капака на паркираната наблизо кола.
Напорът на вятъра срещу него беше толкова силен, че Райли се принуди да присвие очи, за да вижда. Малко по-нататък зърна знак „Влизането забранено", а самата уличка рязко се стесняваше. Дали онзи тип ще рискува да мине оттам? Ако срещу него идва нещо, това ще бъде краят му. В този момент Райли зърна открито пространство вдясно, на около петдесетина метра преди знака, забраняващ влизането. Предположи, че таксито ще се насочи точно натам. Натисна газта докрай с надеждата, че така ще попречи на шофьора отпред да забележи отбивката. Крайслерът се приближи още повече до таксито.
Почти успя. Таксито заби спирачки при завоя, задницата му отскочи наляво и се удари в тухлената сграда на ъгъла.
Райли едва беше поел по новата уличка, когато Джордано изсумтя:
- Мамка му!
В този момент и двамата зърнаха дете на скейтборд, което се носеше по пътя точно пред таксито. Момчето бе със слушалки на главата и бе в пълно неведение за приближаващата се към него буря.
Райли инстинктивно намали, но таксито отпред се носеше право към детето. Точно тогава съвсем случайно момчето погледна наляво, зърна таксито на сантиметри от себе си и успя да завие - точно навреме, преди таксито да продължи безмилостния си ход, потрошвайки под гумите си скейтборда.
Докато минаваха покрай ошашавеното момче, Райли забеляза, чс улицата пред тях е относително празна. Никакви движещи се превозни средства. Никакви пешеходци. Ако смяташе да опита нещо, точно сега беше моментът да го направи. Преди играта да загрубее още повече.
Отново натисна газта и настигна таксито. От задната лява гума забеляза пушек и реши, че ударът при вземането на онзи рязък завой е смазал джантата.
Джордано забеляза колко са се приближили и попита:
- Какво правиш?
Райли се блъсна с крайслера в задницата на таксито. Ударът премина като че ли през цялото му тяло, чак до раменете и врата.
Бум! Веднъж.
Втори път.
Отстъпи леко, натисна газта и се вклини в него за трети път.
Този път таксито се завъртя безпомощно. Преобърна се върху тротоара, приземи се настрани и със стържещ звук се вряза в една витрина. Райли скочи върху спирачките и със свистене на гумите крайслерът спря. Надигна се и зърна задницата на таксито, стърчаща от магазин, който, както вече се виждаше, бе за музикални инструменти.
Райли и Джордано излязоха от колата. Джордано вече беше извадил пистолета си и го държеше в готовност. Райли тъкмо се канеше да извади и своя, когато забеляза, че няма да има нужда от него.
Шофьорът бе излетял през предното стъкло и лежеше, захлупен с лице надолу сред парчета стъкло, изкривени и счупени музикални инструменти и нотни листове.
Агент Райли предпазливо пъхна крак под неподвижното тяло на шофьора и го претърколи по гръб. Беше в безсъзнание, това бе повече от очевидно, но все още дишаше, а лицето му беше нарязано и превърнато в кървави панделки. От обръщането ръцете му се отпуснаха настрани. От едната изпадна пистолет. Докато Райли го изритваше надалече от престъпника, забеляза и нещо друго.
От вътрешния джоб на палтото на огромния мъж стърчеше златен кръст, обсипан със скъпоценни камъни.
17.
Десетина съобщения очакваха Tec, когато влезе в кабинета си в Археологическия институт „Манукиан" на Лексингтън авеню и 79-та улица. Както и можеше да се очаква, половината бяха от бившия ѝ съпруг Дъг. Другата половина, почти толкова предсказуеми, колкото и тези в първата, бяха от Лео Гирагосян - завеждащия института.