Гирагосян никога не се опитваше да скрие факта, че толерира Tec само защото присъствието на дъщерята на Оливър Чайкин в института бе много полезно, когато се стигнеше до събиране на средства. Тя ненавиждаше оплешивяващото влечуго, но се нуждаеше от тази работа, а на фона на последните ограничения в бюджета, за които се говореше и които неминуемо щяха да доведат до уволнения, сега не беше моментът да се държи с него така, както всъщност би искала.
Изхвърли съобщенията в кошчето, без да обръща внимание на неодобрителния поглед на Лизи Хардинг - строгата и грижовна секретарка, която споделяше с още трима учени в института. И Лео, и Дъг ще искат от нея едно и също - пикантните детайли от събитията в събота вечер. Причините, поради които шефът ѝ държеше да разбере всичко, като изключим нездравото любопитство, бяха малко по-оправдани от егоистичните цели на Дъг.
Tec бе поставила компютъра и телефона си така, че само с леко извиване на главата да вижда павираната градина до сградата на института. Къщата, в която се помещаваха, бе реставрирана с много любов от основателя на института - арменски корабен магнат. В другия край на градината се възправяше огромна плачеща върба, спускаща величествено клоните си над намиращата се под нея красива пейка.
Tec насочи вниманието си обратно към своето бюро и извади номера на Джеб Симънс, който ѝ беше дал Клайв Едмъндсън. Набра го и се свърза с телефонен секретар. Затвори и пробва с другия номер, който имаше за него. Секретарката му в Историческия факултет на университета „Браун" я информира, че професор Симънс е на разкопки в пустинята Негев за три месеца, но ако се налага, можела да се свърже с него. Tec каза, че ще се обади по-късно, и затвори.
Припомняйки си разговора с Едмъндсън, тя реши да пробва друг вариант. Влезе в Жълтите страници на интернет, щракна иконката за набиране и се свърза с телефонната централа на Колумбийския университет.
- Професор Уилям Ванс - изрече тя на пискливия глас, който ѝ отговори.
- Един момент, моля. Много съжалявам, но в списъка на преподавателите тук не виждам такова име.
Не че Tec бе очаквала нещо друго.
- Бихте ли ме свързали с Историческия факултет?
След две прищраквания и малко звън вече разговаряше с друга жена. Секретарката на факултета очевидно знаеше за кого става въпрос.
- Разбира се, че си спомням Бил Ванс. Той ни напусна... ами... сигурно е било преди пет-шест години.
Tec се обнадежди.
- А знаете ли как мога да го открия?
- Нямам никаква представа. Доколкото знам, той се пенсионира. Много съжалявам.
Но Tec не губеше лесно надежда.
- Бихте ли ми направили една услуга? Наистина се налага спешно да говоря с Ванс. Работя в института „Манукиан", а с него се запознахме преди време, на едни разкопки. Може би бихте могла да поразпитате, да проверите дали някой от другите ви колеги не знае нещо?
Жената нямаше нищо против да ѝ помогне. Tec си каза името, продиктува телефона за връзка, благодари ѝ и затвори. Замисли се, а после отново влезе в интернет и започна да търси Уилям Ванс в белите страници. Тръгна от района на Ню Йорк, но безрезултатно. Един от недостатъците на мобилните телефони - рядко ги включваха в указателите. После пробва щата Кънектикът. Пак нищо. Разшири проучването си на национално равнище, но този път съвпаденията бяха прекалено много. После въведе името му в търсачката и получи стотици попадения, но бързото им преглеждане не доведе до никакви идеи относно настоящото му местонахождение.
Tec се облегна и отново се замисли. Долу в градината гълъбите бяха отлетели, а врабците спореха по някакъв свой си въпрос. Завъртя стола си и плъзна поглед по лавиците с книги. Озари я нова идея.
Отново набра Колумбийския университет, като този път помоли да я свържат с библиотеката. След като се представи, тя каза, че търси доклади или други публикации, написани от Уилям Ванс. Продиктува му името буква по буква, след което изтъкна, че се интересува най-вече от разработки относно кръстоносците - предполагаше, че Ванс надали е писал конкретно и само за тамплиерите.
- Няма проблеми. Изчакайте за момент - каза библиотекарят и за известно време изчезна от линията. Когато се върна, обясни: - Извадих всичко от Уилям Ванс, с което разполагаме. - И ѝ изчете заглавията на студиите и монографиите, които отговаряха на търсеното от Tec.
- Има ли възможност да ми изпратите копия от тях?
- Няма проблеми. Но ще трябва да ви вземем такса.
Tec му продиктува служебния си адрес и повтори няколко пъти, че държи сметката да ѝ бъде изпратена лично. Точно сега не беше най-подходящият момент да притеснява блюстителите на разходването на бюджета в института. После затвори и почувства странно въодушевление. Връхлетяха я спомени за работата на терен и за вълнението, особено в началото на разкопките, когато всичко беше възможно.