Но тук не ставаше въпрос за разкопки.
Но какво правиш? Ти си само археолог! Това не ти е час на детектива аматьор! Обади се на ФБР, сподели с тях мнението си и ги остави да тръгнат по новата следа. Tec се запита възможно ли е, като не ги уведомява за насоката на работата си, всъщност да възпрепятства тяхната. Но веднага изхвърли тази мисъл от главата си. Сигурно ще ѝ се присмеят и веднага ще я изхвърлят. И все пак...
Работата на детективите и археолозите е доста сходна, нали така? И едните, и другите се стремят да разкрият онова, което се е случило в миналото. Добре де, миналото от преди два дена не може точно да се нарече подходящата времева рамка, в която се движеха археолозите.
Няма значение.
Просто не можеше да се въздържи. Беше прекалено заинтригувана, за да остави следата. В крайна сметка точно тя бе направила тази връзка. И което е най-важното, наистина имаше нужда от малко тръпка в живота си.
Върна се отново към интернет и се зае да проучва страниците за рицарите тамплиери. Вдигна очи и забеляза, че Лизи, секретарката, я наблюдава с любопитство. Tec ѝ се усмихна. Харесваше Лизи, а понякога дори си споделяше с нея някои лични проблеми. Ала след като вече бе говорила с Клайв Едмъндсън, не възнамеряваше да споделя откритието си с никого другиго.
Не и сега.
18.
Райли и Джордано нямаха сериозни наранявания - само няколко натъртвания от предпазните колани и незначителни драскотини от натрошеното предното стъкло. Бяха придружили фучащата линейка с Гюс Уолдрън, движеща се по скоростната лента към Презвитерианската болница на Ню Йорк.
Когато вкараха Уолдрън в операционната, чернокожа медицинска сестра със сприхав характер ги застави да останат, за да бъдат прегледани. Двамата агенти се примириха и седнаха. Сестрата почисти и превърза раните им - малко по-бързичко, отколкото би им се искало - и накрая вече можеха да си тръгнат.
Ако се вярваше на лекарите от спешното отделение, техният човек надали щеше да бъде в състояние да разговаря поне още два дена, ако не и повече. Раните му били доста сериозни. Единственото, което Райли и Джордано сега можеха да направят, бе да го чакат да дойде в съзнание, за да бъде разпитан, като се надяваха, че междувременно колегите им ще успеят да изровят нещо за живота на един от нападателите на музея.
Ник Джордано уведоми Райли, че за днес му стига и тръгна да се връща при съпругата си, която бе успяла да забременее с третото им дете. Самият Райли обаче реши да поостане и да изчака Уолдрън да бъде изкаран от операционната. Въпреки че беше изтощен, той не изгаряше от нетърпение да се прибере в самотата на своя апартамент.
Реши да потърси някъде чаша топло кафе и се качи в асансьора. Оттам го съзерцаваше едно познато лице. Не беше в състояние да сбърка удивителните ѝ зелени очи. Тя му кимна приятелски, след което отново се вторачи напред. Райли веднага усети, че мисълта ѝ е заета с нещо важно, затова отвърна възпитано поглед, загледан в затварящите се врати на асансьора.
Не без изненада установи, че в тясното пространство на асансьора присъствието ѝ го изнервя. Докато асансьорът ги носеше с леко жужене надолу, той извърна глава и забеляза, че тя също го гледа. Райли рискува да изобрази на лицето си нещо, подобно на усмивка, и се изненада за втори път, когато забеляза, че тя като че ли го позна.
- Вие бяхте там, нали? В музея, в нощта на... - не довърши тя.
- Да, но пристигнах малко по-късно - отговори той, след което прецени, че си придава прекалено голяма тайнственост, затова добави: - Аз съм от ФБР.
И веднага се намрази за самодоволството, което прозвуча в думите му, но си знаеше, че няма друг начин, по който може да ги изрече.
- Така ли?
Настъпи сконфузена тишина, след което и двамата заговориха едновременно:
- Как върви... - тя.
- Как сте... - той.
После и двамата млъкнаха, не довършвайки изреченията си.
- Извинете - започна Райли. - Какво искахте да попитате?
- Тъкмо се канех да попитам как върви разследването, но от друга страна, сигурно нямате право да разговаряте по този въпрос.
- Точно така - отговори той и отново усети, че звучи самодоволно. Побърза да поправи грешката си: - Не че засега има нещо особено, което би могло да се сподели. А вие защо сте тук?
- Бях при един приятел. Пострада онази вечер.
- Добре ли е?
- О, да. Ще се оправи.