Асансьорът иззвъня, достигайки приземния етаж. Райли я проследи с поглед как излиза, но точно в този момент тя се обърна към него, очевидно взела някакво решение.
- Знаете ли, имах намерение да се свържа с вашата служба. Онази вечер агент Гейнс ми даде визитката си.
- Да, Амелия. Ние работим заедно. Аз съм Райли. Шон Райли - представи се той и протегна ръка.
Tec я пое и също се представи.
- Има ли нещо, с което бих могъл да ви помогна? - попита той.
- Ами... просто защото тя ми каза да се обадя, ако се сетя за нещо... а от известно време действително си мисля за нещо... Всъщност, точно приятелят ми, който е тук, ми помага. Но съм сигурна, че само ще ви изгубя времето, защото вие вече и сами сте се сетили.
- Не е задължително. А и трябва да знаете, че винаги сме отворени за нови идеи. За какво става въпрос всъщност?
- За тамплиерската насоченост на нещата.
- Каква тамплиерска насоченост? - шашна се Райли.
- Ами, нали се сещате - доспехите, с които бяха облечени, декодера, който взеха... Както и латинската сентенция, която изрече рицарят, когато грабна машината.
Райли я изгледа още по-объркано и бавно изрече:
- Имате ли време да изпием по кафе?
19.
Кафенето в приземния етаж на болницата беше почти празно. След като занесоха кафетата си на масата, Tec се изненада, че първото, което той я попита, бе дали момиченцето онази вечер в музея е било дъшеря ѝ.
- Да, точно тя - усмихна се Tec. - Казва се Ким.
- Прилича на вас.
Тя автоматично усети разочарование. Въпреки че го бе зърнала мимоходом в „Метрополитън" и едва сега всъщност се бе запознала официално с него, Tec си даде сметка, че от присъствието му изпитва леко неудобство. Господи, крайно време е да пренастроя сензорите си за мъжете около мен! Сви се, очаквайки неизбежния комплимент на традиционните свалячи. Не изглеждате достатъчно зряла, за да бъдете нейна майка. Помислих, че сте сестри, и други подобни. Но той я изненада за втори път, като попита:
- Къде беше детето, докато се вихреха онези неща там?
- Ким ли? Майка ми я беше завела до тоалетната. И след като чула, че нещо става, решила, че е най-добре да не мърдат оттам.
- Значи са пропуснали най-лошото.
Tec кимна, питайки се откъде този интерес.
- Да, нито една от двете не е видяла нищо.
- Ами после?
- Тръгнах да ги търся, намерих ги и не им разреших да слизат долу, докато не чухме, че линейките тръгват - отговори тя, все още не особено убедена накъде водят всички тези въпроси.
- Значи тя не е видяла нито ранените, нито...
- Не, не. Само опустошенията в Голямата зала.
- Хубаво - кимна агентът. - Но безсъмнено знае какво е станало.
- Тя е на девет години, агент Райли. В момента е най-известната личност в цялото училище, всички я питат какво се е случило и как се е чувствал човек, който е бил там.
- Да, представям си. И все пак не е зле да я наглеждате. Макар че не е била пряк свидетел на ужасите, понякога подобно преживяване има дълготрайни последици. Възможно е да са кошмари, възможно е нещо повече. Просто не я изпускайте от поглед, това е всичко. Човек никога не знае.
Tec бе напълно замаяна от интереса на агента към Ким. Единственото, което успя да направи, бе да кимне и да изрече:
- Разбира се.
След тези думи Райли се облегна назад в стола си и попита:
- А вие как сте? Била сте в самия епицентър на събитията.
- Откъде знаете?
- От охранителните камери. Видях ви на записа. - Не беше убеден дали действията му не са се възприели като леко перверзни. Надяваше се да не е така, но изражението ѝ го объркваше. - Много се извинявам, ако ви досаждам с любопитството си. Просто непрекъснато съм обграден от подобни случки и съм наясно, че никак не е лесно да се справиш впоследствие с тях.
Тя вдигна към него очи и лицето ѝ светна.
- Разбирам. И ви благодаря за загрижеността. - Същевременно не пропусна да си отбележи наум, че макар да не позволяваше на никого да ѝ говори каквото и да било за Ким, в този случай прави изключение. Загрижеността му изглеждаше напълно искрена.
- И така - кимна той, - каква е тази работа с тамплиерите?
Тя се приведе към него, очевидно изненадана.
- Значи вие още не сте тръгнали по тази следа с тамплиерите, така ли?
- Доколкото ми е известно, не сме.
- Ясно - отпусна се омърлушено тя. - Знаех си, че няма да го вземете на сериозно.
- Просто ми разкажете какво мислите.
- Какво знаете за тамплиерите?
- Ако трябва да бъда честен, не много.
- Е, добрата новина тогава е, че не сте лунатик - отбеляза тя, но когато забеляза обърканото му изражение, побърза да продължи: - Така. Значи... 1118 година. Първият кръстоносен поход е приключил и Светите земи са отново в ръцете на християните. Балдуин II е крал на Йерусалим, населението на цяла Европа ликува и от всички краища на континента към Светите земи започват да се стичат поклонници, за да проверят за какво е целият този шум. Ала никой от тях все още не знае, че навлиза в една твърде опасна територия. Щом „освобождават" Светите земи, рицарите кръстоносци решават, че са изпълнили дълга си и се завръщат по домовете си в Европа, като вземат със себе си плячкосаните съкровища и оставят региона обграден от враждебните ислямски държави. Мюсюлманите, които са загубили голяма част от земите си по време на войните с християните, нямат намерение нито да простят, нито да забравят, така че голяма част от поклонниците, отправили се към Йерусалим, така и не успяват да достигнат заветната цел. Те са непрекъснато нападани, ограбвани и дори убивани.