После Tec продължи да разказва на Райли как само при един-единствен инцидент през същата година, мародерстващите сарацини причакват и убиват повече от триста поклонници, пътуващи по опасните пътища между палестинското пристанище Яфа и светия град Йерусалим. Извън стените на града никога не било спокойно - там било царството на мюсюлманските банди. И точно в този период се появяват тамплиерите. Девет благочестиви рицари, водени от Уго дьо Павен, пристигат в двореца на Балдуин в Йерусалим и смирено предлагат услугите си на краля. Те обявяват, че са положили трите монашески клетви за непорочност, бедност и подчинение, но са добавили към тях и четвърта — да защитават поклонниците от пристанищата до самия град. Предвид обстановката, появата им се оказала напълно навременна. Християнската държава страдала отчаяно от липса на добри бойци.
Балдуин бил изключително впечатлен от отдадеността на рицарите-монаси и ги настанил в източната част на своя дворец, който бил издигнат на мястото, където някога се намирал Храмът на Соломон. Така те стават известни като Ордена на Нищите рицари на Христос от Храма на Соломон - Ордена на тамплиерите, наричани още „храмовници".
Мястото, което Балдуин предоставил за живот на членовете на току-що родилия се орден, имало огромно религиозно значение.
Соломон построил своя храм през 950 г. пр.н.е. Работата по него била започната от баща му Давид, който следвал Божиите напътствия. Според тях се налагало построяването на храм, който да приюти Кивота на Завета - преносим олтар, който съдържал каменните плочи, върху които били гравирани Божиите заповеди, получени от Мойсей. Славното управление на Соломон приключило със смъртта му - малко след това еврейските земи били завоювани от варварите от Изтока.
Самият Храм бил съборен през 586 година пр.н.е. от завоевателите халдейци, които започнали да отвеждат евреите във Вавилон, превръщайки ги в роби. След повече от петстотин години Храмът е издигнат повторно от Херод, който много държал да се хареса на своите еврейски поданици и да им докаже, че въпреки арабския си произход техният цар е смирен последовател на новоприетата си религия. Храмът се превърнал в неговото най-велико достижение - възправящ се гордо над цялата долина Хеврон, той представлявал забележителна, внушителна сграда, много по-великолепна от първия храм. До вътрешния олтар, неговата Светая светих, се достигало през две импозантни златни врати, през които можел да влиза само Върховният еврейски свещенослужител.
След смъртта на Херод сред еврейското население отново избухват размирици и към 66 г. от н. е. бунтовниците отново си връщат контрола над Палестина. Римският император Веспасиан изпраща сина си Тит да потуши бунтовете. След ожесточени битки, продължили близо шест месеца, през 70 г. Йерусалим накрая пада. Тит дава заповед градът, чието население вече било напълно унищожено, да бъде сринат със земята. И така, „най-красивата сграда, за която човек бил чувал или виждал", както я описва историкът Йосиф, отново е загубена.
Геройството на деветимата храбри монаси, самоотвержено охраняващи беззащитните поклонници в Светите земи, бързо завладява въображението на хората из цяла Европа. Много мъже започнали да гледат на тамплиерите с романтично преклонение и да се записват в редиците им. Европейските благородници започнали да изпращат щедри суми, за да ги подпомагат и да ги обсипват с дарове под формата на пари и земи. Цялото това отношение се дължало в голяма степен на получената папска благословия - рядко благоволение, което означавало страхотно много в онези времена, когато всички крале и нации гледали на папския престол като на най-върховния суверен в християнския свят.