И така, орденът започнал да се разраства. Членовете му били изключително добре обучени бойци и колкото повече се множали успехите им на бойното поле, толкова повече се разширявала и общата им дейност.
За по-малко от стотина години тамплиерите се превърнали в един от най-богатите и влиятелни ордени на Европа, отстъпващи само на папската институция. Притежавали обширни земи из Англия, Шотландия, Франция, Испания, Португалия и Германия. И на фона на тази обширна мрежа от територии и замъци, скоро те се превърнали в първите международни банкери - давали кредити на банкрутирали кралски величия, съхранявали богатството на пътуващите поклонници и създали първите пътнически чекове, нещо като съвременните акредитивни писма. В онези времена парите представлявали просто злато и сребро, чиято стойност се равнявала на теглото на благородния метал. Вместо да го разнасят със себе си и да рискуват да бъдат ограбени, поклонниците депозирали парите си в някой център или замък на тамплиерите където и да е из Европа, откъдето получавали за него кодирана бележка. Веднъж достигнали крайната си цел, те отивали в местния център на тамплиерите, представяли бележката, която се разшифровала посредством пазени в строга тайна методи, и си теглели оттам своята сума пари.
Tec погледна към Райли, за да се убеди, че той все още я слуша. После продължи:
- И така, онова, което започнало като малък екип от девет благородници с добри намерения, посветили се на задачата да защитават Светите земи от сарацините, се превърнало в най-мощната и най-тайнствената организация на своето време, достойно съперничеща на Ватикана както по богатства, така и по влияние.
- И накрая нещо се объркало, нали така? - обади се агент Райли.
- Объркало се, при това фатално. В края на XIII век мюсюлманските армии най-сетне успели да си възвърнат контрола над Светите земи и накарали кръстоносците да си съберат багажа и да се махнат оттам. Този път завинаги. На кръстоносните походи бил сложен край. Последни си тръгнали тамплиерите, след поражението при Акра през 1291 година. Когато се върнали в Европа, си дали сметка, че причината за съществуването им била потънала в небитието. Вече нямало поклонници за защитаване. Нямали нито дом, нито враг, нито кауза. А и приятелите им не били в изобилие. Бедните христови воини вече не били бедни. Цялото това богатство и власт, което им се стоварило на главите, ги направило арогантни и алчни. На всичко отгоре множество кралски особи, включително кралят на Франция, им дължали огромни суми пари.
- И се стоварили с грохот на земята - отбеляза Райли.
- Да, били разбити и изгорени - кимна Tec. - В буквалния смисъл на думата.
Tec отпи от кафето си и разказа на агента от ФБР как е било положено началото на кампания от клеветнически слухове за тамплиерите, безсъмнено улеснена от тайнствеността на ритуалите за инициация, които Орденът извършвал години наред. Не след дълго върху тях се стоварили и грозни обвинения в еретизъм.
- И какво станало накрая?
- Настъпил петък, тринадесети - усмихна се мрачно Tec. - Оригиналната версия.
20.
Париж, Франция - март 1314 г.
Бавно и много болезнено Жак дьо Моле дойде в съзнание. Колко дълго бе продължило този път? Час? Два? Великият магистър бе убеден, че не е възможно да е било повече. Повече часове в безсъзнание биха били лукс, който те никога нямаше да му позволят.
Когато мъглата, обзела съзнанието му, започна полека-лека да се вдига, той усети обичайното събуждане на болката и както обикновено, я потисна. Съзнанието беше странно и могъщо нещо, а след всичките тези години затвор и изтезания, той се бе научил да го използва като оръжие. Вярно, оръжие за защита, но все пак оръжие, чрез което бе в състояние да парира поне част от целите, които враговете му се опитваха да постигнат.
Те можеха да съкрушат тялото му, което и бяха направили, ала духът и съзнанието му, макар и леко притъпени, си бяха все още негови. Както и вярата му.
Отвори очи и установи, че нищо не се е променило. Макар че... да, имаше някаква любопитна разлика, която той не бе забелязал веднага. Стените на килията все още бяха покрити със зелена слуз, която се процеждаше надолу към покрития с грубо дялани камъни под - под, който бе почти равен от наслоилите се върху него прах, засъхнала кръв и екскременти. Колко ли от тази мръсотия е излязла от неговото тяло? Опасяваше се, че значителна част. В крайна сметка той бе затворен тук в продължение на... колко? Концентрира се. Шест години? Седем? Време, предостатъчно, за да превърнат тялото му в развалина.