Облекчение.
През подпухналите си очи хвърли поглед към папата и веднага усети едва сдържаното му задоволство.
- А какво ще стане със собствеността им? - попита папата треперливо. Моле бе наясно, че малкото неща, оставащи след тях, не биха могли да помогнат на краля да изплати дълговете си. - Книгите, документите, предметите на изкуството... Те принадлежат на Църквата.
- Вземай ги! - махна небрежно кралят.
После хвърли последен, изпепеляващ поглед на Моле и излезе с гръм и трясък от килията, следван плътно от верния си антураж.
За части от секундата погледите на папата и на Великия магистър се срещнаха. Климент не издържа и също побърза да напусне килията. Но в този кратък промеждутък от време Моле разчете докрай мислете му, които потвърдиха онова, което досега само бе предполагал за дребосъка - че той е просто един подъл интригант, успял да изманипулира алчния крал, за да постигне собствените си цели. Или по-точно - целите на Църквата.
Подъл интригант, който го бе победил.
Ала Жак дьо Моле не възнамеряваше да го остави да живее със задоволството на тази мисъл. Вдигна глава, събра цялата си сила, която му беше останала, и я концентрира в изпепеляващия си, изпълнен с горда увереност поглед, отразяващ неминуемостта на възмездието. Разкривените черти на папата се изпънаха от ужас. Но малко след това той се овладя, присви очи и вдигна качулката си.
Напуканите устни на Великия магистър се разкривиха в нещо, което можеше да се нарече усмивка. Знаеше, че е успял да посее ядката на съмнението в душата на дребното мекотело.
Все пак си беше някаква победа.
Тази нощ папата нямаше да се радва на спокоен сън.
„Победата в тази битка може и да е твоя помисли си Жак дьо Моле, - ала войната ни изобщо не е приключила!"
И с тази мисъл Великият магистър притвори очи и зачака приближаването на смъртта.
21.
Колкото и да му беше приятно да си седи тук и да разговаря с Tec, Райли не виждаше никакъв смисъл в нито едно от нещата, които тя му беше разказала. Група самоотвержени рицари се превръщат в средновековна супер сила, а после Църквата им подрязва крилата и така те изчезват безславно в аналите на историята. Хубаво де, но какво общо има всичко това с банда въоръжени обирджии, разбиващи музей седемстотин години по-късно?
- Значи смяташ, че онези типове са били облечени като тамплиери, така ли? - попита колебливо той.
- Точно така. Тамплиерите са носели простички доспехи, напълно различни от крещящите одежди на останалите рицари по онова време. Да не забравяме, че са били религиозни монаси, дали обет за бедност. Белите мантии символизират чистотата на живота, който се очаквало от тях да водят, а червените кръстове - кръвта, както и тяхната по-специфична връзка с Църквата.
- Ясно. Но все пак, ако ме накарат да нарисувам рицар, той сигурно ще прилича доста на тамплиер, без въобще да влагам подобен смисъл. Образът е характерен за епохата, не мислиш ли?
Tec кимна и отбеляза:
- Виж какво, по принцип съм напълно съгласна с теб. Връзката не е убедителна. Но да не забравяме и за декодера.
- Имаш предвид предмета, който е грабнал четвъртият рицар. Онзи, до когото си се намирала ти.
Tec се приведе към Райли и заговори с ентусиазъм, който той не бе зървал у нея до този момент:
- Точно така! Проучих историята му. Оказва се, че той е далеч по-напредничава разработка от всичко, появило се в продължение на стотици години оттогава насам. Искам да кажа, че този предмет си е направо революционен! А тамплиерите са добре известни като майстори на кодираните съобщения. Шифроването е гръбнакът на тяхната система на банкиране. Когато поклонниците, отправили се към Светите земи, депозирали при тях парите си, получавали в замяна разписки, изписани с шифър, който е можело да бъде разчетен единствено от други тамплиери. По този начин предотвратявали фалшифицирането на депозитните разписки и измамите.
- Но откъде накъде някакъв си тамплиерски декодер ще бъде част от съкровищата на Ватикана?!
- Защото именно Ватикана и кралят на Франция са организирали заговора по разбиването на Ордена им. И двете институции се стремили да заграбят богатствата им. Така че, съвсем естествено е да предположим, че всичко, което се е намирало в прецепториите на тамплиерите, в крайна сметка се е озовало или в Лувъра, или във Ватикана.
Райли като че ли не беше особено убеден в заключенията ѝ.
- Като че ли спомена за нещо на латински, нали? - подсети я той.
- Да! Всичко тръгна именно от тази фраза. Изрече я четвъртият ездач - онзи, който взе декодера. Моментът, в който машината се озова в ръцете му, бе като че ли много особен, личен ритуап за самия него. Имах чувството, че човекът се намираше в транс. И точно тогава изрече нещо на латински. Според мен той каза: „Veritas vos liberabit". - Tec направи пауза, за да провери дали агентът от ФБР знае какво означава тази фраза. Озадаченият му поглед ѝ подсказа, че не знае. Затова поясни: - Това означава: „Истината ще ви направи свободни". Проучих историята на фразата. Оказа се, че е и надпис на един тамплиерски замък в Южна Франция.