Отново замълча, изучавайки физиономията на Райли. Дори и с историята за истинското съкровище да бе успяла да го накара да се замисли, сега май пак го беше изгубила за каузата. Облегна се назад и си даде сметка, че след като бе изрекла мислите си на глас, и на нея като че ли ѝ звучаха прекалено абсурдно.
Райли се замисли. След известно време по устните му пробяга лека усмивка:
- Потомците на Исус значи! Ако той действително е имал едно-две деца, и ако предположим, че те също са имали свои деца, и така нататък, то тогава след две хиляди години - което ще рече колко, седемдесет-осемдесет поколения, нали така? - те ще са хиляди. Следователно цялата планета би трябвало да бъка от негови наследници, прав ли съм? - Тук той се засмя на глас и добави: - И казваш, че има хора, които приемат всичко това на сериозно?!
- Напълно. Изчезналото съкровище на тамплиерите е една от най-великите неразгадани мистерии на всички времена! И никак не е трудно да разберем откъде е целият този интерес към тях. Най-голямата стръв се съдържа още в началото на историята. Представи си само - в Йерусалим се появяват деветима рицари, които твърдят, че искат да защитават хилядите поклонници. Само девет човека! Доста амбициозно по каквито и да било стандарти, с изключение на „Великолепната седморка", не мислиш ли?! Като чул това, крал Балдуин въобще не се замислил и веднага им дарил сочно парче недвижима собственост в града - Храмовия хълм, мястото, където някога се е намирал Вторият храм на Соломон, сринат от легионите на Тит през 70 г. н. е., които го оплячкосали и отнесли съкровищата му в Рим. И точно тук идва великото „ако" - ами ако жреците на храма, узнавайки за предстоящото нападение на римляните, са скрили нещо така, че римляните да не го намерят?
- Обаче тамплиерите са го открили!
- Точно така - кимна тя. - Идеална храна за какви ли не митове. Въпросното нещо си остава заровено там в продължение на хиляда години, след което те го изкопават. Да не забравяме за така наречените „Медни надписи", които откриха в Кумран!
- Искаш да кажеш, че Ръкописите от Мъртво море са също част от всичко това, така ли?!
„Забави малко темпото, Tec! Плашиш го!" - каза си тя. Обаче вече не можеше да се владее.
- Един от тези ръкописи споменава за огромни количества злато и други ценности, заровени под основите на храма - както се твърди, двадесет и четири купчини. Но наред с това се говори и за някакво по-особено съкровище. Какво е било то? Никой не знае. Би могло да бъде всичко.
- Добре де, а къде се вписва във всичко това историята за Покрова от Торино? - попита Райли.
В продължение на няколко секунди тя обмисляше съвсем сериозно въпроса му. После, усетила неприкрития сарказъм, тя се ядоса, но успя да се овладее и да се усмихне снизходително.
- Като че ли не вярваш на нито дума от онова, което ти разказах, а?
Райли вдигна отбранително ръце и изрече:
- Много се извинявам! Моля те, продължавай!
Tec продължи:
- Та на тези деветима обикновени рицари била дадена част от двореца с конюшни, които можели да поберат най-малко две хиляди коня. Откъде накъде подобна щедрост от страна на Балдуин?!
- Де да знам. Може да е бил човек с напредничаво мислене. Или е бил запленен от тяхната отдаденост на каузата.
- Точно там е проблемът — отбеляза компетентно тя. - На този етап те все още не са сторили нищо. Кралят просто им предоставя тази огромна площ - ей така, без нищо! И какво прави тогава нашата великолепна деветка? Да не би да смяташ, че веднага се заемат да извършват героични дела и да помагат на поклонниците да достигат по-лесно до крайната си цел? Нищо подобно! Те прекарват първите девет години от престоя си там, затворени в храма! Въобще не си показват носовете навън. Нито излизат, нито приемат нови членове. Просто си стоят вътре, здраво заключили вратите. В продължение на девет години... Най-широко разпространената хипотеза по случая, която лично аз също поддържам, е, че всъщност целта им е била да копаят в основите на храма. Да търсят нещо, което е било скрито там.
- Нещото, което жреците са скрили от легионите на Тит преди цели хиляда години?
Tec усети, че най-сетне е успяла да го накара да се замисли сериозно.
- Именно! - потвърди със светнал поглед тя. - Истината е, че в продължение на цели девет години те се снишават. И после, съвсем внезапно, с гръм и трясък излизат на сцената на историята, радвайки се на благосклонното отношение на Ватикана! Вероятно там, под основите на храма, тамплиерите са открили нещо, което е принудило Ватикана да преклони глава пред тях и да ги дари с безусловната си подкрепа. А един от най-подходящите кандидати за подобна принуда е доказателството, че Исус е станал баща на едно-две деца!