Само дето в случая не ставаше въпрос за работа, a Tec не беше заподозряна.
- Казвал се е Гюс Уолдрън.
Райли слушаше съсредоточено, обгърнал с две ръце голямата чаша горещо кафе, докато Ник Джордано преглеждаше доклада с обигран поглед и предлагаше на събралия се екип федерални агенти само най-същественото.
- Безсъмнено стълб на обществото, който ще липсва на много хора - продължи саркастично Джордано. - Професионален боксьор, но в малките лиги, побойник, непрекъснато изпадащ от ринга, получил забрана за участие в мачове в три щата. Четири обвинения в нападение и въоръжен грабеж, както тук, така и в Джърси. Два престоя в затвора „Райкърс” включително и един круиз до „Върнън Бейн". – Затворът „Върнън Бейн", кръстен на най-обичания си началник, загинал при пътна катастрофа, представляваше презокеански лайнер в живота на осемстотин престъпници, предлагащ удобства за средно строг и максимално строг режим. - Заподозрян за две убийства. И двете по причина на побой. По този въпрос няма присъди. Болен на тема хазарт. През половината от живота си обаче е губел. - След тези думи Джордано вдигна очи и добави: - Като че ли това е всичко.
- Звучи ми като тип, който никога няма нищо против една бърза пачка - отбеляза Джансън. - С кого се е мотаел?
Джордано прелисти доклада и отвори на страницата с познатите на починалия.
- С Джош Билинг, споминал се миналата година. С Реза Фардузи - сто и петдесеткилограмова торба лайна. Дълбоко се съмнявам, че се е родил конят, който да е в състояние да го издържи. - Погледът му се плъзна по-надолу по страницата. - Лони Морис, дребен наркодилър, в момента пуснат условно, живеещ и работещ при - ако щете вярвайте, но е факт! - баба си, която притежава магазин за цветя в Куинс! - След това Джордано вдигна глава и този път изражението на лицето му беше такова, че Райли веднага настръхна. - Бранко Петрович - заяви мрачно колегата му. - Бивше ченге. Чуйте и това - бил е в конната полиция на Ню Иорк! - Огледа екипа и добави: - Пенсиониран. И не по свое желание, ако схващате какво имам предвид.
Амелия Гейнс хвърли многозначителен поглед към Райли и после се осмели да попита:
- В какво се е провинил?
- Кражба. Пъхнал ръка в кацата с меда в участъка си, след успешен удар срещу наркопласьори - обясни Джордано. - Като че ли не му е било за първи път. Освободен, без право на пенсия.
Райли се смръщи, очевидно не особено очарован от перспективата да се срещне с подобен човек. После заяви:
- Хайде да му отидем на посещение. Да проверим как свързва двата края.
24.
Колкото и да се стараеше, Бранко Петрович не бе в състояние да се концентрира върху работата си. Не че задълженията му в конюшните изискваха кой знае каква концентрация. През по-голямата част от времето той къпеше и хранеше конете, и ринеше лайната им на автопилот, поддържайки здравото си тяло в добра кондиция. Така мисълта му беше свободна да размишлява за какво ли не, да изчислява рисковете, да съставя планове. Обикновено ставаше така. Не и днес обаче.
Идеята да наемат Гюс Уолдрън беше негова. Помолиха го да намери някой едър здравеняк, който да може да язди кон, така че веднага се сети за Гюс. Вярно е, че отвреме навреме Гюс се държеше дивашки, но никой не бе допускал, че ще се втурне да отсича главата на някого. Господи, та дори и шибаните колумбийци не си позволяваха подобни волности! Е, поне не и на публични места.
Нещо не беше наред. Тази сутрин се бе опитал да се свърже с Гюс, но никой не му отговори. Опипа старата рана на челото си, която го болеше винаги, когато нещо се объркаше. Казаха му, по-скоро му заповядаха, да не допуска нищо, което би привлякло вниманието на полицията. И точно така бе инструктирал и Гюс. Като че ли някой го чу. Точно сега привличането на вниманието бе най-малката му грижа.
Обзе го внезапна паника. Трябваше да се махне оттук веднага, докато все още можеше.
Втурна се напред и отвори вратичката на едно от отделенията, където с приятелско махване на опашка го посрещна една жизнерадостна двугодишна кобилка. В ъгъла се мъдреше бидон, в който се съхраняваше храната за животното. Бранко вдигна капака, бръкна вътре, разрови зърното и извади голяма торба. Претегли я в ръката си, после я развърза и извади оттам блестяща златна статуетка на кон, изправен на задните си крака, инкрустиран с диаманти и рубини. Вторачи се за миг в безвкусно натруфената статуетка, после бръкна отново и този път измъкна смарагдов медальон със сребърен обков.