- И къде да го открия този Мич Адисън? - попита непознатият. Заслуша се напрегнато в едва долавящите се думи на разпънатия пред него човек. Накрая кимна и изтъкна: - Обаче с вас имаше и четвърти човек. Опиши ми го!
- Не му видях лицето. Беше със скиорска маска. И не си взе абсолютно нищо от музея. Носеше маската под шлема си и всичките онези глупости там.
Мъжът отново кимна и промърмори:
- Окей.
После се обърна и се отдалечи.
- Хей! - изрева след него Бранко.
Ала мъжът не се обърна. Продължи да върви към другия край на конюшните, като по пътя вдигна торбата с откраднатите реликви.
- Не можеш да ме оставиш така! - простена Бранко. И едва тогава осъзна какво точно прави непознатият. Той пускаше на свобода останалите коне.
Бранко изпищя, когато обзетата от паника кобилка поведе обезумелите си другари навън.
В следващия момент трите коня се носеха към него в пълен галоп, с подивели очи и разширени от ужас ноздри. На фона на пламъците зад тях те изглеждаха така, сякаш излизаха право от бездната на ада.
А той беше разпънат насред единствения им път за отстъпление.
25.
- Кажи ми нещо повече за това маце!
Райли простена, когато чу този въпрос. От мига, в който бе споменал на партньора си за разговора с Tec, си знаеше, че ще се наложи да изтърпи и подобни въпроси.
- Това маце ли? - парира го той с безизразна физиономия.
Двамата с Джордано пътуваха в източна посока, през претъпканите улици на квартал Куинс. Като изключим цвета на колата, понтиакът, който бяха получили, беше като клонинг на крайслера, който бяха потрошили, когато заковаха Гюс Уолдрън. Джордано се смръщи, докато Шон прекарваше внимателно колата покрай един паркиран камион с пушещ радиатор, чийто шофьор отчаяно риташе предната му гума.
- Извинявай. Госпожица Чайкин.
Райли положи максимални усилия да не показва абсолютно никакви чувства, когато отговори:
- Няма какво да ти кажа.
- Хайде де! - подкани го Ник Джордано, който познаваше партньора си по-добре от когото и да било. Не че имаше кой знае каква конкуренция. Райли не беше от хората, които допускаха някого близо до себе си.
- Какво толкова искаш да ти кажа?
- Как какво? Нали точно тя е направила първата крачка? Ей така, изневиделица! Спомнила си е за теб от музея - само от една бърза размяна на погледи през залата, след всичко, което е преживяла въпросната вечер!
- Ами, какво мога да ти кажа по този въпрос? - отбеляза Райли, вперил поглед в пътя пред себе си. - Просто жената има фотографска памет.
- Да бе, фотографска памет! - изсмя се подигравателно Джордано. - Това маце е тръгнало на лов, мой човек!
Райли подбели очи и рече:
- Не е тръгнала на никакъв лов! Просто проявява... любопитство.
- Ясно. Значи има фотографска памет и любознателен ум. И е страхотна сладурана. Обаче ти, разбираш ли, не си забелязал нито едно от тези нейни качества. Естествено! Как да ги забележиш?! Нали си мислел единствено за случая!
- Добре де - сви рамене партньорът му. - Може и да съм забелязал това-онова.
- Слава на бога! Значи той диша! Той е жив! - подкачи го Джордано с тона на професора, създал Франкенщайн. - Нали знаеш, че не е омъжена, а?
- Като че ли го забелязах - отбеляза Райли. Стараеше се да не превръща този факт в отправна точка на мисълта си. Рано тази сутрин бе прочел показанията, които Tec беше дала пред Амелия Гейнс още в музея, точно преди да помоли един анализатор да му предостави всички сведения за рицарите тамплиери, съдържащи се в огромния куп информация за екстремистките групировки из страната.
Джордано го изгледа. Познаваше го толкова добре, че бе в състояние да прочете мислите му и от петдесет крачки. И много обичаше да го подкача по лични въпроси.
- Абе, не знам. Ако подобна сладурана обаче ми налети, честно да ти кажа, въобще няма да му мисля!
- Ти си женен.
- Добре де, ама това не ми пречи поне да си мечтая!
Вече се намираха на шосе 405 и всеки момент щяха да излязат от Куинс. Адресът, с който разполагаха в папката за Петрович, беше доста стар, но бившият му хазяин им каза, че знае къде работи. Конюшните се намираха тук някъде. Джордано погледна картата на града и даде указания на Райли, който пък, тъй като бе наясно, че партньорът му няма да го остави на мира, отговори:
- Ако искаш да знаеш, въобще не ми е налитала!
- Естествено! Как ще ти налети! Тя е само загрижена гражданка, която прави всичко възможно да ни помогне! -възкликна Джордано и поклати глава. - Тук нещо не ми се връзва. Ти си неженен. При това не си и грозен като смъртта. Не излъчваш абсолютно никакви неприятни миризми, иначе досега да съм те усетил. И въпреки всичко... Виж сега как стоят нещата. Ние, женените мъже, се нуждаем от типове като вас, за да водим чрез вас необуздания живот, за който си мечтаем. А ти просто предаваш отбора!