Райли не беше в състояние да спори с него по този въпрос. Беше минало много време от последния път, когато бе имал връзка с жена, и въпреки че никога не би си признал пред своя партньор и приятел, пред себе си поне не бе в състояние да отрече, че Tec го привлича. Но същевременно бе наясно, че точно като Амелия Гейнс, и Tec Чайкин не е от жените, които биха приели благосклонно небрежното отношение към себе си - което си беше много добре, като се имаше предвид, че и той не бе от мъжете, които се отнасят небрежно към подобни въпроси. И точно там се съдържаше и парадоксът, лежащ в същността на неговата самота.
Ако дадена жена не бе в състояние да го омае напълно, той губеше всякакъв интерес към нея. Ако пък все пак притежаваше онова специално качество, което той търсеше, рано или късно случилото се с баща му избликваше на повърхността - на някакъв етап страховете му се събуждаха и той не даваше на връзката абсолютно никакъв шанс да разцъфти.
Трябва да се отпуснеш. Не е задължително същото да се случи и с теб.
Вторачен право напред, Райли забеляза, че отнякъде към небето се вие дим, а малко след това зърна и сигналните лампи на две пожарникарски коли. Двамата с Джордано се спогледаха. Колегата му веднага протегна ръка за полицейския буркан и го метна на покрива, а Райли включи сирените и скочи върху педала на газта.
Не след дълго двамата отново извършваха обичайните си скоростни маневри между колоните от коли и камиони, насочвайки се право към целта.
Когато влязоха в паркинга пред конюшните, Райли забеляза, че освен пожарните коли имаше още две в черно и бяло, както и една линейка. Паркираха достатъчно далече от изхода, излязоха от колата си и се насочиха към сцената на произшествието. Един от униформените полицаи ги пресрещна с разтворени ръце, но после забеляза значките им и отстъпи.
Въпреки че пожарът вече беше изгасен, из въздуха се носеше тежката миризма на изгоряло дърво. Трима-четирима души, очевидно работници в конюшните, се опитваха да удържат подплашените коне насред плетеницата от пожарникарски маркучи, които се виеха навсякъде. Мъж с черен шлифер и мрачно изражение на лицето наблюдаваше приближаването на двамата агенти, очевидно очаквайки ги.
Райли представи себе си и Джордано. Ченгето - сержант на име Милигън, не изглеждаше особено очаровано от появата им.
- Само не ми казвайте, че просто случайно сте се намирали наблизо! - отбеляза саркастично той.
Райли кимна по посока на обгорените конюшни и изрече единствено:
- Бранко Петрович.
Милигън сви рамене и ги поведе навътре, където двама медици от Бърза помощ бяха приклекнали до трупа. Близо до тях беше облегната сгъваема носилка.
Райли погледна към носилката, а после към Милигън, който веднага получи посланието - случаят трябва да бъде третиран като престъпление и убийство първа степен.
- Какво знаем до момента? - попита агентът. Милигън се приведе над обгорения труп, лежащ насред отломки от разцепилата се врата.
- Вие ми кажете. Мислех си, че това тук ще бъде лесна работа.
Райли погледна над рамото на сержанта. Трудно беше да се определи кое точно е обгоряла плът и кое - кръв, примесена със сажди и вода от пожарникарските маркучи. Към цялата тази зловеща обстановка се добавяше и още един страховит детайл - онова, което някога е била лявата ръка на човека, лежеше встрани от тялото му, напълно отделена от него. Шон Райли се смръщи. Какъвто и да беше случаят, купчината, която някога е съставлявала Бранко Петрович, вече не можеше да се определи като човешко същество.
- Откъде сте толкова сигурен, че това е той?
Милигън протегна ръка и посочи към челото на убития.
Райли веднага забеляза някакъв белег, който въпреки кошмара на всички останали поражения си личеше съвсем ясно. И не беше скорошен.
- Преди много години го ритна един кон. Още докато беше в полицията. Много се гордееше с белега си. И най-вече, че е оцелял след ритник в главата.
Райли приклекна, за да огледа трупа по-отблизо. Тъмнокосото момиче от екипа на Бърза помощ, което изглеждаше в началото на двадесетте, очевидно нямаше търпение да даде своя дял от заключения в разследването. Райли я погледна и я подкани с думите:
- Какво имате за нас?
Тя се усмихна и повдигна лявата китка на Петрович.
- Само не казвайте на съдебна патология за тези заключения, моля ви! Така. Бих се обзаложила, че някой никак не е харесвал нашия приятел тук. Другата му китка е цялата обгоряла, обаче виждате ли тази тук? - и тя посочи към откъснатата ръка. - Отпечатъците все още се виждат ясно. Бил е приклещен в белезници. - После посочи към портала на конюшните: - Бих предположила, че е бил прикован към двете врати. Все едно е бил разпънат на кръст.