После се усмихна на себе си. Това си беше чиста проба параноя. Никой не би могъл да бъде чак толкова умен, че да свърже нещата.
След посещението си в библиотеката ще се върне тук, най-вероятно вече с разрешението на загадката, и ще довърши разшифроването на останалите абзаци от ръкописите.
Отново отправи поглед към календара с оградената в червено дата.
Дата, която се бе запечатала в паметта му завинаги.
Дата, която никога не би могъл да забрави.
Имаше да изпълни едно малко, но изключително важно и болезнено задължение.
А след това, ако всичко се развива по план, и с напълно разшифрования ръкопис, той щеше да изпълни мисията, която съдбата така несправедливо му бе поверила.
27.
Монсиньор Де Анджелис седеше на твърдия плетен стол в стаята си на най-горния етаж в аскетичното общежитие на Оливър Стрийт, където диоцезът му беше уредил преспиване по време на престоя му в Ню Йорк. Не беше чак толкова зле.
Общежитието отговаряше напълно на неговата цел - намираше се само на няколко преки източно от Федерал Плаза. А гледката към моста „Бруклин", която се разкриваше от горните етажи, бе достойна да породи романтични видения в сърцата на пуристите, които обикновено обитаваха тази стая. Но за него усилията ѝ в тази насока си оставаха напразни.
Защото точно сега не можеше да се каже, че свещеникът се намира в пуристко състояние на духа.
Провери колко е часът, после вдигна капачето на мобилния си телефон и набра Рим. Отговори му кардинал Риенци, помърмори, както си му беше редът, че не желае да притеснява кардинал Бруньоне, а накрая се примири - нещо, в което Де Анджелис въобще не се съмняваше.
- Кажи ми, че имаш добри новини, Майкъл! - заяви Бруньоне, като прочисти гърлото си.
- Хората от ФБР определено напредват. Някои от откраднатите предмети вече са намерени.
- Звучи окуражително.
- Да, така е. Бюрото и полицията изпълняват обещанието си и посвещават всичките си сили и ресурси за този случай.
- А какво става с извършителите? Арестували ли са вече някого?
- Не, Ваше Високопреосвещенство - отговори Де Анджелис. - Човекът, когото бяха задържали, се спомина, преди да успеят да го разпитат. Загина и вторият от бандата, по време на пожар. Днес вече успях да говоря с агента, който отговаря за нашия случай. Все още чакат резултатите от криминологията, но според него става въпрос за убийство.
- Убийство ли? Колко неприятно! - въздъхна Бруньоне. - И колко трагично! Собствената им алчност ги изяжда. Започнали са да се бият за плячката.
- Да, като че ли така изглежда - сви рамене свещеникът.
Кардинал Бруньоне замълча, след което отбеляза:
- Но съществува и друга възможност, нали така, Майкъл?
- Да, хрумна ми нещо такова.
- Нашият човек вероятно разчиства къщата си.
Де Анджелис кимна леко и отвърна:
- И аз подозирам подобна работа.
- Това никак не е добре. Щом остане сам, намирането му ще стане още по-трудно.
- Всеки допуска грешки, Ваше Високопреосвещенство. И когато той извърши своята, ще направя всичко възможно ние да не я пропуснем.
Де Анджелис почти долови как кардиналът се размърдва сконфузено в стола си.
- Това развитие на нещата никак не ми харесва - отбеляза той. - Не можеш ли да направиш нещо, за да ускориш нещата?
- Не и такова, което ФБР да не възприеме като незаконно вмешателство в работата си.
Бруньоне отново замълча, след което изрече:
- Е, засега не ги тревожи. Но трябва да направиш всичко възможно ние да сме в пълно течение на разследването!
- Да, ще сторя всичко по силите си.
Тонът на кардинала стана заплашителен, когато каза:
- Надявам се, че си даваш сметка колко важно е всичко това за нас, Майкъл! Абсолютно наложително е да си възвърнем всичко изгубено, преди да е настъпило непоправимото!
Де Анджелис отлично знаеше какво има предвид кардиналът, когато наблегна на думата „всичко".
- Разбира се, Ваше Високопреосвещенство! - побърза да отговори той. - Разбирам перфектно ситуацията.
След като изключи телефона, свещеникът остана още известно време на стола си, после приклекна до леглото и започна да се моли. Но не за някакво божествено откровение - молеше се личните му слабости да не му позволят да се провали.
Защото залогът в тази игра беше прекалено голям.
28.
Когато този следобед Tec получи копията на материалите от Колумбийския университет, те се оказаха разочароващо малко. Един бърз поглед потвърди подозренията ѝ.