Почти всички експонати бяха поставени в стъклени витрини. Не беше необходимо кой знае какво задълбочено разглеждане, за да се види, че са изключително ценни. Имаше орнаментирани алабастрови олтарни фрески от Бургундия с живописни сцени от живота на Свети Мартин. Разпятията бяха на всяка крачка - повечето от тях от чисто злато, обилно инкрустирани със скъпоценни камъни, а един кръст от XII век съдържаше поне стотина фигурки, издялани от бивните зъби на морж. Имаше изящни мраморни статуетки и резбовани дървени мощехранителници - дори лишени от съдържанието си, тези сандъчета представляваха превъзходни образци на прецизността и майсторството на средновековните занаятчии. Блестящ месингов аналой във формата на орел се извисяваше гордо до огромен, красиво изографисан испански великденски свещник, украсявал доскоро апартамента на папата.
Предметите, които виждаше пред очите си, бяха с качество, на каквото тя никога не би могла да се надява и за столетие, прекарано по разкопките. Вярно е, че в професионално отношение досега бе се радвала на добри, съдържателни години, които до известна степен ѝ се отплатиха за труда и усърдието. Бе имала възможността да пътува къде ли не по света и да се потопи в разнообразни и пленителни култури. Някои от находките ѝ бяха изложени в музеи по целия свят, ала нито една от тях не бе достатъчно достойна, за да украси, например, Крилото за египетско изкуство „Саклър" или Крилото за примитивно изкуство „Рокфелер".
Може би... ако опитам още мъничко... Отметна глава и бързо изхвърли неприятната мисъл от главата си. Tec знаеше, че този живот за нея беше приключил, поне що се отнася до обозримото бъдеще. Налагаше ѝ се да се примири, че ще се наслаждава на миналото само от страничната, пасивна гледна точка на благодарен наблюдател.
Защото експонатите действително бяха превъзходни. Домакинството на това шоу бе един от най-успешните удари за „Метрополитън", тъй като нито един от предметите, изпратени от Рим, досега не бяха излагани в музей.
Не че всичко се състоеше само от блестящо злато и ослепителни скъпоценни камъни. Във витрината срещу нея се мъдреше доста скучноват предмет - някакъв механичен уред, приличащ по-скоро на стара пишеща машина, изработена от мед. В горната си част имаше множество бутони, а от двете му страни - всевъзможни лостове и ръчки. Сред целия разкош наоколо той изглеждаше някак си не на място.
Tec отметна коса и се приведе, за да го разгледа по-отблизо. Тъкмо се присягаше да отвори каталога, когато до собственото ѝ размазано отражение във витрината се очерта нечие друго.
- Ако продължаваш да се надяваш, че ще откриеш Светия граал, принуден съм да те разочаровам. Не е тук - изрече до нея плътен мъжки глас. И въпреки че бяха изминали години, откакто го беше чувала за последен път, още преди да се обърне, тя вече знаеше кой е.
- Клайв! - възкликна Tec, когато вдигна очи към някогашния си колега. - Какво е станало с теб, по дяволите? Изглеждаш страхотно!
- Благодаря! А ти как си?
- Бива - кимна тя. - Е, как върви напоследък бизнесът с ограбването на гробове?
Едмъндсън протегна към нея ръце и отвърна:
- Сметките за маникюр буквално ме убиват. Иначе всичко си е по старому. В най-буквалния смисъл. А при теб? Чух, че работиш в „Манукиан".
- Нещо такова.
- И как е?
- О, страхотно! - отвърна Tec. Постъпването в престижния институт „Манукиан" действително бе голям удар за нея, но що се отнася до същинската работа там, нещата не бяха чак толкова добре, колкото изглеждаха на пръв поглед. Ала подобни истини човек предпочиташе да запази за себе си, особено, когато се движи в невероятно клюкарския и отмъстителен свят на археолозите. Тя се усмихна и добави: - Но честно да ти кажа, работата навън, заедно с вас, много ми липсва!
Кривата му усмивка ѝ подсказа, че той не се е вързал на думите ѝ.
- Не пропускаш кой знае какво. Както знаеш, засега не сме влезли в новините.
- Не става въпрос за това, просто... Ние никога не успяваме да открием нещо толкова стойностно като това тук.
- Но аз още не съм изгубил надежда! Ти си тази, която замени лопатата с бюро - сряза я той. - Без да споменаваме мухите, пясъка, горещината, храната - ако въобще онова, с което се храним, заслужава подобно определение...
- Господи, вярно! Храната! - засмя се Tec. - Сега, като се замисля, май вече не съм толкова убедена, че всички тези неща ми липсват!
- Знаеш, че винаги можеш да се върнеш при нас, ако искаш!
Tec настръхна. Истината бе, че често мислеше по този въпрос.
- Надали. Или поне не и в близкото бъдеще.