Не успя да открие нищо, което би имало отношение към случая. От онова, което ѝ бе казал Клайв Едмъндсън, тя си знаеше, че не може да очаква нищо, свързано с рицарите тамплиери. Те не бяха официалният обект на проучванията на Уилям Ванс. Оказваше се, че той се е концентрирал най-вече върху финикийската история до III век преди новата ера. Иначе връзката между темите изглеждаше както естествена, така и обещаваща - великите финикийски пристанища Сидон и Тир хиляда години по-късно се превръщат в недостъпни укрепления на тамплиерите. И за да достигнеш до живота на финикийците, се налага първо да смъкнеш пластовете на кръстоносците и тамплиерите.
И което беше още по-важно, на нито едно място в материалите, които ѝ бяха изпратени, не се споменаваше нито за криптография, нито за криптология.
Обзе я силно разочарование. Въпреки всичките материали, които беше прегледала в библиотеката, а сега и докладите на Ванс, тя не бе направила и крачка напред в разгадаването на тази мистерия.
Реши да направи един последен опит с търсачката в интернет, но се сблъска със същите заглавия, особено когато въведе и името на Уилям Ванс. Но този път си каза, че ще бъде добре да им посвети повечко време и да ги прегледа по-задълбочено.
Прегледа около двадесетина сайта и най-сетне попадна на нещо, където споменаваха Ванс мимоходом, при това в безпардонен, подигравателен стил. Докладът, представляващ стенография от речта на някакъв френски историк, изнесена в университета в Нант преди повече от десет години, унищожително критикуваше нещо, което, според автора, било недостойно за академичните среди и само им мътело водите за по-сериозни проучвания.
Името на Уилям Ванс излизаше към последната третина от доклада на французина. Там историкът споменаваше, уж между другото, как до ушите му достигнала абсурдната хипотеза, че Уго дьо Павен може би е бил катар - просто защото родословното дърво на този човек подсказвало, че той произлиза от Лангедок.
Tec препрочете пасажа още веднъж. Основателят на Ордена на тамплиерите - катар?! Наистина абсурдно предположение. Между идеите на тамплиерите и тези на катарите зееше непреодолима пропаст. В продължение на двеста години тамплиерите са били най-ревностните защитници на Църквата. А катарското движение от своя страна е било с гностичен характер.
При все това... имаше нещо твърде интригуващо в предположението.
Катарското движение се заражда в средата на X век. Името му идва от гръцката дума „катарос", което означава „чистите (хора)". То изхожда от концепцията, че светът е въплъщение на злото и че душите могат непрекъснато да се прераждат - като преминават дори в животни, поради което катарите са били вегетарианци - докато накрая успеят да се отделят от материалния свят и да достигнат чистото духовно ниво.
Вярванията на катарите са били истинска анатема за Църквата. Те били дуалисти, убедени, че освен милостивият и добър Бог, съществува равен на него по сила, ала особено зъл Бог - с което обяснявали нещастията и трагедиите по света. Според тях добрият Бог е създал рая и човешката душа, а злият Бог я е затворил в капана на човешкото тяло. В очите на Ватикана катарите са били еретици и богохулници, възвисили Сатаната до нивото на равен на Бога. Изхождайки от своите вярвания, катарите са смятали всички материални неща в света за въплъщение на злото. Тази гледна точка им помогнала да избегнат уловките на богатството и властта, които в крайна сметка са успели безвъзвратно да корумпират католическата църква още през Средновековието.
Най-ужасяващ за Църквата обаче бил фактът, че те били и гностици. Гностицизмът, който, както и наименованието на катарите, произлиза от гръцки - „гносис" означава „висше познание, проникновение" - се крепи върху убеждението, че човекът може да влиза в пряк и близък контакт с Бога без помощта на свещеник или на някоя църква. Вярата в прекия, личен контакт с Бога освобождавала катарите от всички морални забрани или религиозни задължения, налагани от Църквата. Те нямали нужда както от богати църкви и потискащи церемонии, така и от свещеници като посредници. Религиозните им церемонии можели да се изпълняват и в домовете им, и на полето.
И като че ли всичко това не било достатъчно, та били и привърженици на богохулствената доктрина да третират жените като равни, позволявайки им дори да станат „перфекти" - най-близкото подобие до религиозен служител, което те имали. Те били дълбоко убедени, че тъй като физическата форма няма никакво значение, душата, обитаваща човешкото тяло, би могла да живее както като мъж, така и като жена.