С течение на времето тези убеждения набрали сила и се разпространили в цяла Южна Франция и в северните части на Италия. Ватикана се разтревожил не на шега. Накрая стигнал до заключението, че подобна ерес повече не може да бъде толерирана. Тя заплашвала устоите не само на римокатолическата църква, а и на самата феодална система, тъй като катарите вярвали, че клетвите са греховни, защото привързвали човека към материалния, изпълнен със зло свят.
Тази концепция напълно игнорирала необходимостта от клетвата за вярност, която всички васали били длъжни да положат пред своя господар. Поради тази причина папата не срещнал абсолютно никакви затруднения да си осигури подкрепата на френските аристократи, за да сложи край на катарската заплаха.
През 1209 година в провинция Лангедок нахлула огромна армия кръстоносци и през следващите тридесет и пет години тя изколила 30 000 мъже, жени и деца. Говори се, че в някои от църквите, където селяните намерили убежище, кръвта по пода, която кръстоносците газели, стигала до глезените. А когато един от папските воини се оплакал, че не може да разбере дали убива еретици или поклонници на Христа, получил следния отговор: „Избивай всичко, което ти се изпречи на пътя! Господ ще прецени кои са вярващи и кои - не!".
Да, затова подобна връзка наистина звучи абсурдно. Тамплиерите са заминали за Светите земи, за да придружават и охраняват поклонниците. Те били своеобразен преден отряд на Ватикана, най-верните последователи на Църквата. А катарите - най-големите ѝ врагове.
Tec беше не малко изненадана, че човек със знанията и ерудицията на Уилям Ванс се осмелява да предположи наличието на подобна безсмислена връзка, основаваща се на неубедителната хипотеза за корените на нечие родословно дърво. Питаше се дали просто не чука на грешната врата, но накрая реши, че се налага да разговаря с него. Лично. Въпреки подобна груба академична грешка, той със сигурност веднага би направил връзката между тамплиерите и обира в музея.
Tec реши отново да се обади до Колумбийския университет. Поиска да я свържат с Историческия факултет. След като припомни на секретарката предишния им разговор, тя я попита дали е успяла да открие някой, който да разполага с координатите на професор Ванс. Жената ѝ обясни, че е разговаряла с двама професори, които преподавали по същото време като Ванс, но и двамата потвърдили, че са изгубили напълно контакт с него след напускането му.
- Да, разбирам - въздъхна Tec. Вече наистина нямаше представа какво да прави.
Жената усети разочарованието в тона ѝ и побърза да каже:
- Знам, че ви се налага спешно да говорите с него, но може би той просто не желае да бъде открит. Понякога хората не искат да им бъде напомняно за... нали се сещате... болезнените мигове в живота.
- Болезнените мигове ли? - наостри слух Tec.
- След всичко, което горкият преживя... Толкова тъжна история! Той я обичаше изключително много!
Tec се замисли, като се опитваше да се сети да не би да е пропуснала нещо.
- Много съжалявам, но не мога да схвана за какво точно ми говорите. Да не би професор Ванс да е изгубил свой близък?
- О, мислех, че знаете! Загуби съпругата си. Тя се разболя и почина.
Всичко това беше наистина ново за Tec. В нито един от сайтовете, които прегледа, не се споменаваше за подобно събитие, но от друга страна въпросните сайтове бяха чисто академични и не се занимаваха с личния живот на хората.
- И кога се случи това?
- Ами, минаха доста години. Като че ли пет или шест. Нека помисля... Да, спомням си, че беше през пролетта. А през лятото професорът си взе творчески отпуск и така и не се върна на работа.
Tec ѝ благодари и затвори телефона. Запита се дали просто да не забрави за Уилям Ванс и да се концентрира върху осъществяването на връзка със Симънс. Ала любопитството не ѝ даваше покой. Отново влезе в интернет и отиде в уебсайта на вестник „Ню Йорк таймс". Избра функцията за подробно търсене и с облекчение установи, че архивът се връща чак до 1996 година. Въведе името „Уилям Ванс", избра страниците с некролозите и скоро намери онова, което търсеше.
В краткия пасаж се съобщаваше за смъртта на неговата съпруга - Марта. Споменаваше се единствено за усложнения след кратко боледуване, но без никакви подробности. Tec забеляза и името на мястото, където е извършено погребението - гробището „Грийн Ууд", в Бруклин. Зачуди се дали Ванс плаща за поддръжката на гроба. Ако е така, хората в гробището със сигурност ще разполагат с настоящия му адрес.
Отначало си помисли да се обади по телефона, но после си каза, че надали ще ѝ предоставят подобна информация толкова лесно. Изключително неохотно тя се присегна към визитката, която Райли ѝ беше дал, и се обади в службата му. Казаха ѝ, че агент Райли е на съвещание. Tec се поколеба дали да каже каквото и да било на агента, който беше дежурен на линията, но после реши, че е най-добре лично да разговаря с Шон Райли.