Вдигна неволно поглед към екрана на компютъра, още отворен на страницата с некролозите.
И я изпълни внезапно вълнение.
Секретарката на Историческия факултет се оказа права, че Марта Ванс е починала през пролетта.
Случило се е точно преди пет години, на утрешната дата.
29.
- Аутопсията потвърждава, че Уолдрън също е бил убит - обяви Шон Райли пред насъбралите се негови колеги около масата в голямата видеозала на Бюрото. Единственият присъстващ външен наблюдател бе монсиньор Де Анджелис. - В кръвта му са открити следи от лидокаин. Това е вид анестетик, който не е бил включен в лечението му и не му е даван от болничния персонал. Инфарктът е предизвикан от огромната доза лидокаин, която му е била поставена. Интересното обаче е, че и по врата му се забелязват следи от игла. Очевидно е, че лидокаинът е използван за парализиране на гласните му струни, така че да не може да извика за помощ.
Лицето на свещеника се изпъна при чутото от доклада - изглеждаше точно толкова ужасен от него, колкото и останалите. А те съставляваха основните играчи в разследването на обира в музея „Метрополитън": Том Джансън, Стив Бучински, Амелия Гейнс, Ник Джордано, Роджър Блекбърн с трима от неговите заместници, както и един млад техник, който отговаряше за аудио и видео апаратурата. Докладът определено не беше от най-обнадеждаващите.
- В конюшните открихме оборудване за студено дамгосване - продължи Райли, - което очевидно е било използвано от Петрович, за да прикрие предишните обозначения на конете, с които са участвали в обира. И всичко това води към едно от следните две заключения: че или онзи, който е поръчал деянието, избива своите марионетки, или че един от бандата е решил да заграби всичко плячкосано само за себе си. И в двата случая разполагаме с един, а може би двама бивши „рицари" в ролята на евентуални мишени. А онзи, който извършва тези систематични убийства, определено не си поплюва.
Де Анджелис се обърна към Райли:
- Успяхте ли да откриете някои от нашите реликви в конюшните?
- Не, отче. Очевидно тези хора са избивани точно заради тях.
Свещеникът свали очилата си и ги почисти с края на ръкава си.
- А какво стана с онези екстремистки групи, за които споменахте? - продължи той. - Някакъв късмет в тази насока?
- Засега никакъв. В момента обаче проучваме конкретно две от тях - групи, които наскоро са огласили своя гняв срещу Църквата заради критиките ѝ към тях. И двете са от Средния запад, така че полевите ни агенти там вървят по тази следа. Но на този етап не разполагат с убедителни заключения - само с множество заплахи.
Де Анджелис върна очилата на мястото им и се смръщи. Тревогата му беше повече от очевидна, макар че положи максимални усилия да я прикрие.
- Предполагам, че ще трябва да чакаме - въздъхна накрая той.
Райли огледа хората, наредили се около масата. Даваше си сметка, че въобще не напредват с разнищването на случая. Засега по-скоро реагираха на конкретни събития, вместо да ги пораждат.
- Защо не споменеш и онази тамплиерска връзка? - обади се внезапно Джордано.
Де Анджелис се извърна стреснато към Ник Джордано. Райли не беше очаквал, че партньорът му ще заговори открито за това. Направи всичко възможно да омаловажи темата.
- О, нищо особено. Просто една от множеството следи, по които сме тръгнали.
Ала настойчивият поглед на свещеника не го остави на мира, затова се принуди да продължи:
- Една от свидетелките на случилото се в музея - археолог по професия, смята, че може би съществува връзка между тамплиерите и обира.
- Заради червените кръстове и рицарските мантии? - попита свещеникът.
„Е, поне това не е чак толкова далече от истината!" -помисли си Райли.
- Да, заради тях, както и заради някои други детайли. Рицарят, който е взел декодера, е изрекъл нещо на латински, което, както разбирам, представлява и надпис на някакъв тамплиерски замък във Франция.
Де Анджелис огледа агент Райли с усмихнато изражение:
- Значи тази археоложка смята, че нападението в музея е дело на религиозен орден, който се е разпаднал преди близо шестстотин години, така ли?
Райли усети как погледите в залата се впиват в него.
- Не точно - смотолеви той, но после се прокашля и продължи по-уверено: - Просто, предвид тяхната история и техният култов статус, тамплиерите като нищо могат да се превърнат във вдъхновение за банда религиозни фанатици, които ги боготворят и които вероятно желаят да отмъстят за тях, водени от някаква своя фантазия за възстановяване на статуквото.