Набелязаната му жертва бе прикрила отлично следите си. Не че очакваше нещо друго от човек, изпълнен с подобна дързост. Подчинените на водача на бандата - отчаяните марионетки, които Де Анджелис беше открил, разпитал и изпратил в небитието толкова лесно, се оказаха напълно безполезни.
Най-важната плячка продължаваше да му убягва.
Нуждаеше се от нова следа. Нещо като божествено откровение.
А сега и това с археоложката. Досадна муха.
Отново погледна лицето ѝ. Вдигна мобилния си телефон и натисна един бутон за бързо набиране. След две кратки иззвънявания до ухото му достигна нечий дрезгав глас.
- Кой е?
- Още на колко човека си дал този номер, ако смея да попитам? - сряза го безпардонно католическият свещеник.
Мъжът въздъхна с видимо облекчение и рече:
- Радвам се да ви чуя, сър.
Де Анджелис знаеше, че точно в този момент човекът от другата страна на линията изгася поредната угарка и пали нова цигара. Открай време се отвращаваше от този негов навик, ала останалите таланти на мъжа отсреща бяха повече от достатъчни, за да компенсират дребния му недостатък.
- Налага се да поискам помощта ти за една работа - каза свещеникът и се смръщи. Когато получи задачата, се надяваше да не въвлича и други в изпълнението ѝ. Вторачи се за пореден път в лицето на Tec и продължи: - Трябва да проникнеш в базата данни на ФБР, свързани с обира в „Метрополитъи". Дискретно.
Отговорът на човека отсреща не закъсня.
- Няма проблеми. Това е един от бонусите, свързани с войната срещу тероризма. Всички обичаме да споделяме своята информация. Само ми кажете какво точно ви трябва.
32.
Tec напусна една от множеството виещи се централни алеи в гробището и пое по чакъ-лена пътека.
Минаваше осем сутринта. Цветята около плочите на гробовете започваха да цъфтят, а прецизно подкастрената трева под краката й още беше влажна от дъжда, изсипал се предишната нощ. Лекото повишение на температурите беше довело прозрачната мъгла, която се виеше на валма около каменните плочи и дърветата наоколо.
Огледа се, опита се да си събере мислите и се запита дали пристигането ѝ тук в крайна сметка е било добра идея. Ситуацията беше такава, че и в двата случая щеше да загуби. Ако Уилям Ванс е тук, тя ще се натрапи в един изключително личен за него момент. А ако не е, пътешествието ѝ дотук щеше да се окаже чиста загуба на време.
Потисна съмненията си и продължи да върви напред. Като че ли вече се намираше в по-стара част на гробищата. Докато минаваше покрай скъпа надгробна плоча с полегнал върху нея гранитен ангел, Tec дочу някакъв звук встрани от себе си. Подскочи стреснато и се взря в мъглата. Не виждаше нищо друго, освен тъмните, местещи се сенки на дърветата. Изпълнена със страх и безпокойство, тя ускори ход, давайки си сметка, че вече навлиза в най-дълбоките кътчета на гробището.
Отново погледна картата и стигна до извода, че трябва да е близо до целта си. Напълно убедена в местоположението си, тя реши да скъси пътя и да мине напряко през ниска могила. Втурна се през мократа трева, но се препъна в някакъв плесенясал камък и едва успя да се задържи, за да не падне.
И тогава го видя.
Той се намираше на около петдесетина метра от нея, изправен със скръбна тържественост пред малък надгробен камък. Пред плочата лежеше букет карамфили - тъмночервени и кремави. Главата му беше сведена. На близката алея беше паркирано сиво волво.
Tec реши да изчака още малко, преди да се приближи към него. После тръгна бавно, загледана в надгробната плоча. Върху нея бяха изписани имената „Марта" и „Ванс". Той все още не я беше усетил, макар че тя вече се намираше само на десет крачки от него и наоколо нямаше нито една друга жива душа.
- Професор Ванс - изрече Tec.
Тялото му застина, но той се обърна и я погледна в очите. Пред нея стоеше напълно променен човек. Гъсто прошарената му коса стърчеше във всички посоки, а изражението на лицето му бе измъчено. Въпреки че беше все така елегантен и висок, атлетичната му стойка беше изчезнала. Беше пъхнал ръце в джобовете на тъмния си шлифер с вдигната яка. Tec не можа да не забележи, че ръкавите на шлифера са оръфани по краищата и че на две места се виждат петна. В интерес на истината и за нейно огромно неудобство целият му външен вид беше твърде неугледен. Каквото и да работеше сега, то със сигурност беше няколко нива по-ниско от позицията, на която се беше радвал някога. Ако днес, десет години след последната им среща, тя се беше разминала с него на улицата, надали щеше да го познае.