- Проявихме нечувана глупост да поставим живота си в ръцете на тези невежи, арогантни лицемери! Но никога повече! Никога! Ще направя всичко възможно да не го допусна! - Втренчи се в пустошта около себе си и продължи, сякаш насън: - За последните хиляда години светът се е променил значително. Животът вече няма нищо общо с волята на Бога или с изкушенията на дявола. Животът е просто научен факт. И е крайно време всички хора да го проумеят.
И в този миг Tec разбра.
Смръзна се, когато си даде сметка за абсолютната сигурност на осъзнатото.
Той е бил човекът в музея. Четвъртият рицар е бил самият Уилям Ванс!
В главата ѝ веднага нахлуха спомени за случилото се само преди няколко дни - за паниката, за разбеснелите се рицари, за стрелбата, за писъците и за всеобщия хаос.
- Veritas vos liberabit - откъсна се несъзнателно от устните ѝ.
Той я изгледа, а кафявите му очи я пронизаха с ярост, че тя е разбрала истината.
- Именно!
Трябваше да се махне оттук. Веднага. Ала краката ѝ бяха като заковани върху мократа трева. Чувстваше се като парализирана. И в този момент се сети за Райли.
- Много съжалявам, не трябваше да идвам тук - бе единственото, което успя да изломоти.
- Напротив, радвам се, че се отби. Компанията ти наистина ми е приятна, а и смятам, че точно ти най-добре би могла да оцениш онова, което правя.
- Моля те... Аз само... Опитвах се да... - проточи тя и точно в този момент краката ѝ като че ли отново се върнаха към живот. Отстъпи колебливо едва-две крачки, хвърляйки уплашени погледи наоколо, отчаяно опитвайки се да открие път за бягство. И точно в този момент звънна мобилният ѝ телефон.
Очите й се разшириха, когато се вгледа във Ванс. Продължи да отстъпва, обаче той пристъпваше заплашително към нея. Tec вдигна едната си ръка, а с другата бръкна в чантата си за телефона, който продължаваше да звъни.
- Моля те! - извика умолително.
- Недей! - изръмжа той.
И точно в този момент тя осъзна, че той държи нещо като пистолет в ръката си. Изглеждаше като играчка, с жълти линии по късата му, изрязана цев. И преди Tec да успее да помръдне или да извика за помощ - единствено пръстите ѝ успяха да напипат мобилния телефон в чантата, тя го видя как дръпна спусъка и въздуха между тях бе разцепен от искрата на две странни стрелички. Едната от тях я уцели в гърдите.
Краката ѝ автоматично омекнаха и тя се свлече на тревата - парализирана, безпомощна.
И в съзнанието ѝ настана мрак.
Застаналият зад близкото дърво мъж в тъмен шлифер, който вонеше на цигари, усети прилив на адреналин, когато видя как Tec пада на земята. Той изплю дъвката, с която заместваше цигарите си в момента, извади мобилния си телефон и натисна един бутон за бързо набиране. С другата си ръка побърза да извади от кобура на кръста си своя мощен „Хеклер и Кох".
Де Анджелис не закъсня с отговора си:
- Какво става?
- Все още съм в гробището. Момичето.... - Тук Джо Плънкет направи пауза и я погледна как лежеше на мократа трева. - Тя се срещна с някакъв тип, който току-що я упои с електрошоков пистолет.
- Какво?!
- Тя лежи на земята! Какво искате да направя? Да го подгоня ли?
Умът му вече съставяше план за действие. Електрошоковият пистолет не би бил заплаха за него. Не беше много сигурен дали белокосият мъж, приведен над момичето, разполага с друго оръжие, но и в двата случая нямаше никакво значение. Той щеше да го събори, преди онзи да успее да преброи до едно, особено като се имаше предвид, че възрастният като че ли беше тук съвсем сам.
Плънкет зачака заповедите на свещеника. Ръцете вече го сърбяха за битка и почти чуваше как мозъкът на Де Анджелис щрака, обмисляйки ситуацията. Накрая свещеникът заговори със спокоен, овладян глас:
- Не. Не прави нищо! Тя вече няма значение. От този момент нататък твой основен приоритет става той. Стой близо до него и гледай да не го изгубиш от поглед! Тръгвам!
33.
В душата на Райли се завихри ужас, докато държеше телефонната слушалка и чакаше.
- Tec? Tec!
Никой не отговори, а накрая връзката рязко прекъсна. Той веднага натисна бутона за повторно набиране, но след четири позвънявания се включи записаният ѝ глас, който го помоли да остави съобщение. Следващото набиране даде същия резултат.
Нещо не е наред. Даже никак не е наред!
Беше видял, че Tec го е търсела, но без да остави съобщение, а когато той се обади, за да се свърже с нея, тя вече бе излязла от офиса си. Самият той все още не беше убеден има ли смисъл да продължава по тази тамплиерска следа. Беше се почувствал неловко, когато спомена за нея на съвещанието пред колегите си, че и пред свещеника. Въпреки това той върна обаждането ѝ, но попадна само на Лизи Хардинг, секретарката ѝ, която го уведоми, че тази сутрин Tec все още не се е появила на работа. „Все пак се обади, за да предупреди, че сигурно ще закъснее" - добави жената.