Зърна дамската си чанта, хвърлена на пода до масата, и веднага си спомни за мобилния си телефон. Той беше позвънил, преди тя да изпадне в безсъзнание. Спомни и как се опита да го напипа в чантата си, докато все още звънеше - почти беше сигурна, че успя да установи връзка с този, който я търсеше. Направи крачка напред, за да вземе чантата си, но в този момент внезапен шум я накара да се извърти уплашено. Разбра, че шумът идва от горния край на стълбата - отваряне и затваряне на врата, последвано от метално прещракване. После стъпки, слизащи по стълбата и мъжки крака, появяващи се в сянката. Мъжът бе облечен с дълъг шлифер.
Когато той се показа, тя бързо отстъпи. Уилям Ванс я гледаше и се усмихваше. За миг тя се зачуди дали просто не е сънувала, че той е стрелял по нея с електрошоков пистолет.
Ванс пресече подземието, насочвайки се към нея. Държеше голяма пластмасова бутилка с вода.
- Много съжалявам, Тес - извини се любезно. - Но наистина нямах друг избор.
После взе някаква чаша, наля в нея вода и ѝ я подаде. После бръкна в джобовете си, извади блистер с таблетки.
- Заповядай! Изключително добро болкоуспокояващо. Вземи си едно хапче и изпий с него колкото се може повече вода. Ще ти помогне за главоболието.
Тес погледна към блистера и позна марката.
- Това е обикновен волтарол. Хайде, вземи! Ще се почувстваш по-добре!
Тя се поколеба, но взе една таблетка и бързо я глътна с водата, която беше в чашата. Той я напълни повторно и тя жадно погълна и нея. Все така зашеметена от случилото се, тя се вторачи в Бил Ванс, опитвайки се да фокусира погледа си в мътната светлина на свещите.
- Къде сме? Какво е това място?
Лицето му веднага придоби смутено изражение.
- Вероятно бих могъл да го нарека и мой дом.
- Дом ли?! Искаш да кажеш, че живееш тук?
Той не отговори.
Тес все още не беше в състояние да проумее какво точно става.
- А какво искаш от мен?
Ванс я погледна изпитателно и заяви:
- Ти беше тази, която дойде да ме търси.
- Да, търсих те, за да ми помогнеш да разбера едно нещо - сряза го гневно Тес. - И въобще не очаквах от теб, че можеш да ме простреляш и да ме отвлечеш!
- Успокой се, Тес! Въобще не съм те отвличал.
- Така ли? Значи вече мога да си вървя?
Ванс се извърна, очевидно опитващ се да намери отговора на въпроса ѝ. После пак я погледна и каза:
- Може и да не искаш да си тръгнеш. Имам предвид, щом чуеш моята част от историята.
- Ако щеш вярвай, но предпочитам веднага да се измета оттук!
- Ами... може и да си права - отбеляза той объркано. - Може би нещата действително са малко по-сложни.
Тес усети, че гневът в душата ѝ отстъпва пред повика на предпазливостта. Но какво правиш? Не го предизвиквай! Не виждаш ли, че той почти е откачил? Психиката му е крайно нестабилна. Влязъл е в бизнеса по обезглавяване на хора. Просто запази спокойствие!
Нямаше представа накъде да погледне и какво да каже.
Когато насочи отново поглед към декодера, в стената, до която беше поставена масата, забеляза отвор. Беше малък, с квадратна форма и капак. Тес усети прилив на надежда, която обаче бързо угасна, когато осъзна, че Ванс надали би ѝ оставил готов път за бягство. Може и да беше леко побъркан, но не беше глупак.
Погледът ѝ се върна върху декодера. Значи ето за какво е била цялата тази работа. Усети, че в душата ѝ се събужда познатото професионално любопитство. Наложи си да се успокои и попита:
- Това е на тамплиерите, нали?
- Точно така. И като си помисли човек, че съм бил в библиотеката на Ватикана няколко пъти и през цялото време той си е седял, в някоя ниша и е събирал прах! Сигурно въобще не са си давали сметка какво притежават.
- И след всичките тези години все още работи?
- Имаше нужда от малко почистване и смазване, но работи. При това перфектно. Тамплиерите са били изключително точни и добросъвестни майстори.
Тес започна да разглежда уреда. На масата до него забеляза множество листи. Стари документи, като че ли части от ръкопис. После вдигна поглед към Ванс, който я наблюдаваше. Стори ѝ се, че той се наслаждава на нейното объркване.
- И защо ти е толкова необходим?