Клайв Едмъндсън я дари с усмивка, която можеше да се определи единствено като измъчена.
- Бъди сигурна, че винаги ще пазим една лопата с твоето име - заяви той, но в гласа му не се усети никаква надежда. Между тях се настани неловка тишина. По едно време Едмъндсън допълни: - Виж какво, в Египетската зала са поставили бар и доколкото схващам, там има човек, който определено разбира как се приготвя свестен коктейл. Позволи ми да те черпя едно питие!
- Ти върви, аз ще дойда след малко - отговори Tec. - Чакам Ким и майка ми.
- И те ли са тук?
- Аха.
- Уха! Три поколения от фамилията Чайкин! Звучи доста интересно!
- Считай се за предупреден!
- Ще го имам предвид! - кимна Едмъндсън и се запъти по посока на тълпата. - Ще се видим по-късно. Да не вземеш да ми изчезнеш!
На площада пред музея атмосферата бе наелектризирана. Операторът разбута хората около себе си, за да се добере до удобен ракурс за снимане, тъй като всички опити на неговата репортерка да направи някакъв коментар бяха удавени във виковете и възторжените възгласи на тълпата. Децибелите станаха още по-непоносими, когато нисък и набит мъж в кафявата униформа на музейната охрана напусна поста си и тръгна със забързана крачка към напредващите към входа ездачи.
С периферното си зрение операторът усети, че нещо очевидно не се развиваше по план. Когато стигна до конете, пазачът вдигна ръка и блокира пътя им. Рицарите дръпнаха юздите на конете си. Доколкото се подразбираше от жестикулациите, последва спор. При това, както си отбеляза наум операторът, изцяло едностранчив, тъй като рицарите не реагираха по никакъв видим начин на думите на човека в кафявата униформа.
И тогава единият от тях направи нещо.
Бавно, сякаш се стараеше да извлече цялата театралност от натежалия с драматизъм миг, рицарят, който стоеше най-близо до пазача, разкопча ножницата на огромния си меч и го вдигна високо над главата си, с което провокира нов обстрел от страна на фотографските светкавици и още повече ръкопляскания.
Стиснал дръжката на меча с две ръце, той го задържа високо над главата си - втренчен право напред, застинал сякаш във времето.
Въпреки че едното око на оператора бе приковано към обектива па камерата, с другото неизменно улавяше и периферните образи. Внезапно осъзна, че се случва нещо особено. Побърза да насочи обектива към лицето на пазача. Какво изразяваше този поглед? Притеснение? Смайване?
В следващия миг операторът вече знаеше какво изразява погледът на пазача. Страх. Неистов страх.
Тълпата беше полудяла от възбуда. Ръкопляскаше, викаше, дюдюкаше. Воден от професионалния си инстинкт, операторът настрои обектива така, че да обхване и ездача.
И точно тогава рицарят свали меча, който описа широка, мощна дъга. Острието му проблесна страховито под изкуствената светлина на прожекторите и достигна главата на пазача точно под ухото. Силата и скоростта на удара бяха толкова големи, че нито мускулите, нито сухожилията, нито костите успяха да им устоят.
Тълпата ахна. А после нощта се изпълни с пронизителни писъци на ужас. Най-много пищеше репортерката, вкопчила се като умопобъркана в ръкава на оператора. Фокусът му се размаза. Той я избута с лакът и продължи задъхано да снима.
Главата на пазача падна напред и заподскача по стълбите пред входа на музея, оставяйки след себе си гъста червена диря. И след време, което се стори на всички като цяла вечност, обезглавеното му тяло се свлече настрани, а от мястото, където доскоро бе стояла главата, избликна гейзер топла кръв.
Пищящите тийнейджъри от предните редици се запрепъваха и изпопадаха в стремежа си да избягат от мястото на касапницата, а другите, които се намираха по-назад, все още несъзнаващи какво става, но даващи си сметка, че се случва нещо голямо, се забутаха напред, за да го видят. Само след секунда до скоро възторжената тълпа се превърна в плетеница от подплашени тела.
Конете вече чаткаха неспокойно с копита и се оттегляха странично по стълбите. После един от ездачите изкрещя:
- Напред!
Екзекуторът удари с шпори коня под себе си и се спусна напред, към широко отворените порти на музея. Другите също пришпориха конете си и се спуснаха плътно след него.
3
Въпреки шума в Голямата зала, Tec долови безпогрешно писъците отвън и се обърна точно навреме, за да види как първият кон връхлита през вратата и около него се разхвърчават парчета стъкло и трески от дърво, превръщайки залата в център на кошмарен погром. Изтънчените, изискани и бляскави представители на нюйоркския елит претърпяха мигновена метаморфоза - вече бяха стадо подивели животни, които с блъскане и писъци се опитваха да се отдръпнат от пътя на спусналите се срещу тях коне.