Самият Ванс току-що ѝ беше казал, че е открил ръкописа в Лангедок - точно областта, от която, според него (и за огромен ужас на френския историк, чийто доклад беше чела), произлиза семейството на Уго дьо Павен. Искаше ѝ се да разбере малко повече по този въпрос.
Тъкмо се канеше да го попита, когато над главите им се разнесе някакъв звук, като че ли тухла падна върху камък.
Ванс скочи рязко и изрече:
- Ти стой тук!
- Какво става?
- Стой тук и не мърдай! - настоя той.
Втурна се към другия край на масата и измъкна електрошоковия пистолет, който беше използвал срещу нея. После като че ли се отказа от него и го хвърли. Започна да рови в някаква торба и извади оттам друг пистолет - този път традиционен. Доста непохватно му пъхна пълнителя и се отправи към стълбата.
Достигна горния край доста бързо. И се изгуби от погледа ѝ - до нея достигна единствено металното прещракване от затварянето и заключването на вратата след него.
35.
Де Анджелис се прокле още в мига, в който кракът му се спъна в обгореното парче от греда и наруши реда в хаоса, който цареше около него. Не беше лесно да се движиш безшумно в тази изгоряла църква - навсякъде по пода се въргаляха черни парчета дърво и камъни от срутилия се покрив.
Отначало се изненада не малко, когато Плънкет му докладва, че е проследил Тес и нейния белокос похитител до тази развалина. Но когато зърна тихите, призрачни останки на църквата „Възнесение Господне", той си даде сметка, че е превъзходно място за човек, който държи да работи необезпокояван. Поредното доказателство, че мъжът, когото сега преследваше, знаеше много добре точно какво е взел от музея „Метрополитън" онази вечер.
Де Анджелис бе влязъл в църквата от един страничен вход. Преди по-малко от четиридесет минути Джо Плънкет бе забелязал как възрастният мъж измъква Тес Чайкин от багажника на сивото волво и как ѝ помага да премине през същия вход. Тя изглеждала почти в безсъзнание - похитителят бил преметнал едната ѝ ръка през врата си и тя едва пристъпвала.
Малката църква се намираше на Западна 114-та улица, сгушена между две редици къщи с кафеникав камък, а до източната ѝ фасада се простираше уличката, на която сега бяха паркирани волвото и форда. Неотдавна църквата бе претърпяла опустошителен пожар, а реконструкцията ѝ очевидно все още не бе влязла в плановете на изпълнителите - до предния ѝ вход беше поставено табло с изобразен на него термометър, на който вместо градуси бяха отбелязани стотиците хиляди долари, които трябваше да се съберат, за да я върнат към предишната ѝ слава.
Де Анджелис мина покрай разтопилите се месингови врати на олтара, изкачи стълбите и влезе в светилището. Вдясно от себе си забеляза обгорените останки на голям амвон. Църквата бе потънала в мълчание. Единствените шумове, които се долавяха, бяха от улицата. Свещеникът предполагаше, че онзи, който бе отвлякъл момичето, сигурно използва задните стаи. Беше спокоен, защото остави Плънкет отвън на пост. Сега се промъкна безшумно край останките на олтара и навлезе в коридора зад светилището, като междувременно изключително експертно зави заглушител на цевта на своя пистолет „Зиг Зауер".
И точно тогава се спъна в боклуците.
Звукът отекна из цялата църква. Той се закова на място и се заслуша, за да долови всичко необичайно, което може би бе породил. Присви очи и едва тогава различи някаква врата в края на тесния коридор. И внезапно долови приглушен звук, а след него и тихи стъпки. Де Анджелис бързо пристъпи напред, скри се в тъмнината до вратата и приготви пистолета си. Стъпките се приближиха, чу се скърцане, но вместо вратата да се отвори навън, към него, тя се отвори навътре и единственото, което свещеникът успя да види, бе пълен мрак.
И той, а не другият, се оказа в светлото петно.
Тъй като беше прекалено късно и прекалено опасно за отстъпление, което и не беше в природата му, Де Анджелис се втурна напред.
Стиснал здраво пистолета си, Ванс се втренчи през прага към човека, който беше навлязъл на неговата територия. Не го познаваше. Стори му се, че зърна свещеническа якичка и това го накара да се поколебае за момент.
Там му беше грешката. Мъжът скочи срещу него. Ванс се опита да използва пистолета си, ала преди да успее да дръпне спусъка, непознатият го беше съборил на пода и оръжието се изплъзна от ръката му. Коридорчето беше тясно и ниско и Ванс използва стената, за да се изправи, ала мъжът беше много по-силен от него и той отново се строполи. Единственият начин, по който можеше да се отбранява, бе с колената си - и Ванс не закъсня да го направи. И за негова радост долови изпъшкване.