И още един пистолет - този на неговия нападател, издрънча на пода. Обаче онзи се възстанови много бързо и стовари юмрука си върху главата му.
Ударът му причини болка, но не го повали в безсъзнание. По-скоро събуди яростта му. Два пъти този ден - първо Тес Чайкин, а сега и този непознат - се опитваха да застрашат начинанието му. Използва отново коляното си, а после и юмрука, след което изсипа цял порой удари върху нападателя си. Те не бяха професионални, но бяха подклаждани от силата на неговия гняв. Никой и нищо нямаха право да застават между него и неговата цел.
Нападателят успя да блокира ударите му като професионалист и да се отдръпне, но точно тогава се спъна в някакви дъски. Прозрял предоставилата му се възможност, Ванс грабна пистолета си и дръпна спусъка. Обаче онзи беше по-бърз от него и успя да се хвърли настрани, така че куршумите преминаха покрай него.
От писъка, който последва, Ванс заключи, че вероятно все пак е успял да уцели, но не можеше да бъде сигурен. Човекът все още се движеше, като се опитваше да се върне обратно в светилището.
Ванс се поколеба само за миг.
Дали да тръгне след него, да разбере кой е и да го довърши? Но после долови някакъв шум от другия край на църквата. Очевидно непознатият не беше сам.
Тогава реши, че най-добре е да избяга. Обърна си и хукна към вратата, която защитаваше неговото подземие.
36.
Тес чу мощен изстрел, последван от гневен вик. Някой беше ранен. После нечии стъпки изтрополиха обратно към вратата на подземието. Не беше сигурна дали е Ванс или някой друг, обаче не възнамеряваше да си стои спокойно, за да разбере.
Спусна се към чантата си и извади оттам мобилния телефон. Екранът веднага освети сумрака на подземието, но само за да я информира, че тук няма сигнал. И без това нямаше значение - тя не знаеше наизуст номера на ФБР.
Оставаше ѝ възможността да набере полицията, но докато им обясни какво точно става. А и нямаше представа къде се намира.
Помощ! Аз съм в някакво подземие някъде в града!
Така мисля.
Чудничко!
Преметна чантата си през рамо и се огледа с разтуптяно сърце. После си спомни за отвора до масата, върху която стоеше декодерът. Без да се замисля, Тес се втурна към масата и се покатери върху нея. Започна да дърпа дъските, с които беше обкован отвора. Те не поддаваха. Забарабани безпомощно по тях, обаче те въобще не помръднаха. После чу звука от отварянето на вратата горе. Обърна се и зърна нечии крака, които слизаха по стълбата. Веднага позна обувките. Беше Ванс.
Огледа обезумяла подземието и погледът ѝ падна върху електрошоковия пистолет, който той беше хвърлил. Той си лежеше в близкия до нея ъгъл на масата, зад една купчина книги. Тя го грабна и го насочи към Ванс с треперещи ръце.
Когато той се появи в светлото петно, очите му я наблюдаваха спокойно и уморено.
- Не се приближавай до мен! - изкрещя тя.
- Тес, моля те! - вдигна успокоително ръка той. - Трябва веднага да се махаме оттук!
- Ние ли? Какви ги говориш, за бога?! Просто не се приближавай до мен!
- Тес, моля те, свали пистолета - изрече все така спокойно той, докато се приближаваше към нея.
Тя изпадна в паника и дръпна спусъка. Ала нищо не последва. Той се намираше вече само на десетина крачки от нея. Тес погледна оръжието смръщена, опитвайки се да проумее какво е пропуснала. Ванс скъсяваше все по-бързо разстоянието между тях. Опипвайки отчаяно пистолета, тя най-сетне забеляза предпазителя и го вдигна. В задната част на оръжието светна малка червена лампичка. Тес отново го вдигна и забеляза, че по някакъв начин бе активирала и лазера, който вече бе белязал Ванс с миниатюрна червена гочица. Точката танцуваше наляво-надясно, отразявайки треперенето на ръцете ѝ.
Той вече беше на няколко крачки от нея. С разтуптяно сърце тя затвори очи и дръпна спусъка. Електрошоковият пистолет оживя с мощно припукване и Тес изпищя, когато двете метални стрелички с върхове от неръждаема стомана изригнаха от цевта му.
Първата уцели Ванс в гърдите, втората - в лявото му бедро. Пет хиляди волта електрически ток пронизаха тялото му за пет секунди, изключвайки за миг нервната система и предизвиквайки неконтролируеми свивания на мускулите. Той се разтресе, изгарящи спазми извиха тялото му като дъга и краката му омекнаха. Свлече се на пода с лице, разкривено от болка.
Tec се обърна към обкования отвор и започна да рита и да блъска дъските, докато накрая една от тях поддаде. Изтръгна я, а после я използва, за да изтръгне и другите, а накрая надникна в дупката, която се беше отворила.