По стените вече играеха бледите светлини на фаровете на приближаващия се влак. Релсите също светнаха. Тес побягна напред, отчаяно стараейки се да не изпуска от поглед релсите, надявайки се да бъде по-далече от тях. Влакът я настигаше много бързо, а стените на тунела отразяваха ритмичното му потракване. Вече бе почти до нея, когато, благодарение на светлините му, Тес забеляза малка ниша в стената и веднага се хвърли в нея. Сви се в тясното пространство и само след секунди влакът профуча покрай нея, на сантиметри от треперещото ѝ тяло.
С разтуптяно сърце, прикрила лице в ръцете си и със затворени очи, тя зачака влакът да се изниже покрай нея. Горещият, напоен със сажди въздух, покри всеки милиметър от тялото ѝ, прониквайки през устата и ноздрите ѝ. Тя се прилепи още по-здраво за стената зад себе си. Грохотът беше оглушителен, притъпяващ всичките ѝ сетива. Не отвори очи, докато светлините не се изнизаха покрай нея.
Точно тогава въздухът беше раздран от скърцане на спирачки, забиващи се в релсите. С все още разтуптяно сърце, тя усети неимоверно облекчение.
Станция на метрото. Очевидно бе близо до станция!
Тес събра последните остатъци от енергията си и продължи да се клатушка напред. Когато влакът потегли от спирката, тя се озова под ярките светлини на станцията и се изтегли на перона. Последните няколко пътници тъкмо изчезваха нагоре по стълбите. Дори и да я бяха видели, никой не го показа.
В продължение на няколко секунди Тес остана така, на четири крака, близо до ръба на перона, със сърце, разтуптяно от страх и пълно изтощение. А после, мокра и воняща, и все така трепереща, тя събра сили и се изправи на крака.
Клатушкайки се, последва другите хора нагоре, към цивилизацията.
38.
Увита в топло одеяло и с голяма чаша горещо кафе в ръце, Тес седеше в колата на Райли, паркирана точно срещу станцията на метрото на 103-та, и потреперваше. Студът бе проникнал напълно през прогизналите ѝ дрехи. От кръста надолу бе напълно замръзнала. Не че останалата част от тялото ѝ се чувстваше по-добре.
Той ѝ бе предложил да я откара до болницата или право вкъщи, но Тес бе настояла, че не е ранена и не е необходимо да се прибира. Нещо ѝ подсказваше, че първо трябва да сподели с него всичките си разкрития.
Докато наблюдаваше как полицейските екипи влизат в станцията, за да я претърсват, тя му разказа за срещата си с Уилям Ванс. Споменът за онези тунели отново я накара да потрепери. Определено не изгаряше от нетърпение да се върне там и искрено се надяваше да не я накарат да го направи. Никога през живота си не бе изпитвала такъв огромен страх. Или поне не и от обира на музея, което беше преди по-малко от седмица. Спокойно можеше да се каже, че животът й е взел твърде неприятен обрат, който не се знаеше кога точно ще свърши.
Когато завърши разказа си, забеляза, че Райли клати глава.
- Какво? - попита го тя. - Защо ме гледаш така?
- Защото си хахо, знаеш ли?
- И защо мислиш така?
- Стига, Тес! Никой не очаква от теб да ходиш по разни места и да се опитваш да разгадаеш случая! Разгадаването на този случай не е твоя работа! Тази работа си е само моя!
- Значи се притесняваш, че аз ще ви засенча, така ли? - усмихна се измъчено тя.
Обаче на Райли подобни маневри не му минаваха.
- Говоря ти съвсем сериозно! Можеше да пострадаш! Или дори нещо още по-лошо! Ама ти май наистина не разбираш, а? Знаеш ли колко хора загинаха заради тази история? Това въобще не е шега, проумей го!
Тес видимо се скова и изрече бавно:
- Мислех си, че просто ще се срещна с професор по история и двамата ще седнем на по чашка кафе, за да си побъбрим на академични теми. Въобще не съм очаквала, че той ще ме простреля с онзи...
- Електрошоков пистолет.
- Да де. He очаквах да ме простреля с електрошоков пистолет, да ме пъхне в багажника на колата си и да ме преследва през бъкащи от плъхове мръсни канали. Та той е професор по история, за бога! Хората като него обикновено са с добри маниери, а не някакви си...
- Психопати?
Тес се смръщи и отвърна поглед. Този термин някак си не ѝ се струваше подходящ за Ванс, въпреки всичко случило се.
- Не съм особено убедена, че бих го нарекла така, но... със сигурност не е в добра форма. - В този момент тя усети прилив на съчувствие към професора, което я накара да добави: - Мисля, че той се нуждае от помощ.
- Когато се оправиш, ще поговорим сериозно и ще снемем официално показанията ти. Но сега трябва да открием къде точно те е отвел. Имаш ли някаква представа къде те е държал, къде е това подземие?
- Не, нали ти казах! - поклати глава Тес. - Когато ме е въвел вътре, не бях на себе си, а когато избягах оттам, около мен имаше само тъмни тунели. Но от друга страна не би могло да е много далече оттук. Нали все пак изминах разстоянието пеша!