- Според теб колко преки оттук би могло да бъде?
- Нямам представа... Може би пет?
- Хубаво. Нека първо намерим карта и да проверим дали ще намерим тази твоя тъмница.
Райли тръгна да излиза от колата, но тя го спря.
- Има още нещо, което не съм ти казала.
- Защо ли не съм изненадан?! - изгледа я саркастично той. - Е, какво е то?
Тес бръкна в чантата си извади оттам купчината листи, които бе грабнала от масата на Ванс. Разгърна ръкописа пред него и си даде сметка, че сега го вижда ясно за първи път. Документите, изписани на стар велен, бяха много красиви, въпреки че илюстрации по тях липсваха. Но бяха комплектовани много странно, буквално ръб до ръб, и съдържаха непрекъснат поток от безупречно изписани букви. Никакви интервали, никакви разстояния между думи или абзаци.
Райли се вторачи изумено в ръкописа, а накрая се обърна към нея. Тя се ухили и усмивката веднага озари лицето ѝ, иначе изпоцапано от мръсотията и саждите в тунелите.
- На Ванс са - обясни тя. - Тамплиерските ръкописи от Лангедок. Но точно тук започва и загадката. Разбирам латински, но нищо тук не звучи смислено. Пълни глупости. Точно затова му е трябвал и декодера. Тези документи са ключът към всичко случило се.
Райли се намръщи и отбеляза:
- Тези страници са напълно безполезни без декодера, нали?
Тес отново се ухили и в очите ѝ проблесна самодоволство.
- Така е, обаче и той е безполезен без тях! Следващият момент беше от онези, които тя винаги щеше да си припомня с наслада - да наблюдава объркания, напълно онемял Райли. Тя знаеше, че той би трябвало да изпита радост от чутото, но освен това бе наясно, че за нищо на света не би го показал. Последното нещо, което агентът би искал, бе да поощри безразсъдното ѝ поведение. Затова запази каменната си физиономия, погледна я и веднага се измъкна от колата. Извика един от другите агенти и му каза, че има нещо много важно за снимане. Само няколко секунди по-късно същият този агент се върна с голям фотоапарат и Райли му подаде ръкописа.
Tec гледаше как младият агент разстила документите върху багажника на колата и започва да ги заснема. После се обърна и зърна Райли, който тъкмо включваше радиостанцията, за да се осведоми как напредва работата в тунелите. Имаше нещо особено впечатляващо в бързината, с която той действаше. Докато го съзерцаваше как мърмори нещо неясно в радиостанцията, той като че ли я усети - погледна я и на нея ѝ се стори, че забелязва лека усмивка.
- Налага се да сляза долу - каза ѝ той, когато изключи радиостанцията. - Открили са двамата ти приятели.
- Ами Ванс?
- Никаква следа от него - отвърна агентът, очевидно не особено доволен от резултата. - Ще кажа на някого да те откара у вас.
- Не е спешно - увери го Тес. Което не беше самата истина. Истината бе, че нямаше търпение да се отърве от вонящите си, мокри дрехи и да остане часове наред под душа. Но не и преди фотографът да си свърши работата. Много по-голямо беше нетърпението ѝ да прегледа подробно документите.
Райли се отдалечи, като я остави в колата си. Видя го как говори с други двама агенти, след което тримата се насочиха към входа на метростанцията.
Мислите ѝ бяха прекъснати от мобилния ѝ телефон. Екранът ѝ съобщаваше, че обаждането с от домашния ѝ номер.
- Тес, миличка, аз съм! - Беше майка ѝ.
- Мамо! Извинявай, трябваше да се сетя да ти се обадя!
- Да ми се обадиш ли? Защо? Да не би да се е случило нещо?
Тес въздъхна облекчено. Да, наистина нямаше причина да тревожи майка си. Очевидно от ФБР много са внимавали, ако са се обаждали да я търсят там.
- Не, откъде накъде?! Какво има?
- Просто се питах кога смяташ да се прибереш. Приятелят ти е вече тук.
През тялото на Тес премина хладна тръпка.
- Приятелят ми ли?
- Ами да! -- продължаваше да чурулика Айлийн. - Толкова приятен човек! Ето, поговори си с него, скъпа! И гледай да не закъсняваш много! Поканих го да остане за вечеря!
Тес чу как телефонната слушалка преминава в други ръце, а после в ухото ѝ зазвуча един съвсем отскоро познат глас:
- Тес, скъпа! Обажда се Бил! Бил Ванс!
39.
Тес замръзна. В гърлото ѝ се образува буца с размерите на юмрук. Той е там, в собствения ѝ дом! С майка ѝ. И с... Ким!
Обърна се навътре в колата, за да не я чуят и просъска:
- Какво правиш...
- Мислех, че вече си се прибрала - прекъсна я спокойно той. - Да нс би пък да не съм разбрал правилно часа? В съобщението ти се казваше, чс случаят е спешен!