Беше се обадил малко, след като Ванс си тръгна. И макар по телефона да прозвуча доста спокойно, тя си знаеше, че е бесен. Щеше да ѝ се наложи да му обяснява. Отново.
Само че този път щеше да бъде значително по-трудно. Щеше да ѝ се наложи да обяснява на Райли защо не му е вярвала достатъчно, за да му позволи да ѝ помогне.
Вторачи се в непознатото лице в огледалото отсреща.
Самоуверената, жизнерадостна блондинка вече я нямаше. На нейно място стоеше развалина - както във физически, така и в психически смисъл. Съмненията постепенно превземаха мислите ѝ. Върна се към събитията от деня, анализирайки всеки свой ход и укорявайки се за пореден път, че е изложила на опасност живота на майка си и на дъщеря си.
Това не е игра, Тес! Трябва да престанеш! И то още сега!
Докато се събличаше, усети, че очите ѝ се насълзяват. Преди, когато отиде да прегърне Ким веднагд след тръгването на Ванс, успя да ги потисне. Тогава дъщеря ѝ я отблъсна, сбръчквайки нос: „Уф, мамо! Вониш! Веднага заминавай под душа!". Успя да ги потисне и докато разговаряше с Райли по телефона, като правеше всичко възможно нито майка ѝ, нито Ким да чуят разговора. Сега, като си помислеше, не се сещаше кога за последно е плакала, но знаеше, че точно сега вече не може да се овладее. Чувстваше се ужасно. Трепереше както от страх, така и заради онова, което можеше да се случи, но слава богу, не се бе случило.
Докато стоеше под душа и чакаше водата да отмие мръсотията и вонята от тялото й, тя се постара да вземе някои важни решения. Сред тях бе и заключението, че дължи на майка си и дъщеря си нещо друго.
Дължи им безопасност.
Хрумна ѝ една идея.
Облечена само по халат и с все още капеща коса, тя откри Айлийн в кухнята. Мина директно на въпроса:
- Мислех за плановете ни това лято да отидем на гости при леля Хейзъл.
Хейзъл беше сестра на майка ѝ. Живееше в малко ранчо до Прескът, щата Аризона. Беше сама, с изключение на няколко десетки специално подбрани животни.
- И какво по-точно?
- Смятам, че трябва да отидем там още сега, за Великден.
- Но защо, за бога... - започна майка ѝ, но не довърши и я погледна строго. - Тес, има ли нещо, което не ми казваш?
- Нищо няма - отговори Тес, но точно в този момент се сети за непознатия, който бе дошъл да търси Ванс. За престрелката и за болезнения му вик.
- Ама...
- Всички имаме нужда от почивка - прекъсна тя майка си. - Виж какво, аз също ще дойда при вас. Трябват ми няколко дена да си изчистя календара от ангажименти и да уредя нещата в службата. Искам обаче вие с Ким да заминете още утре!
- Утре?!
- И защо не?! Ти отдавна искаш да отидеш там, а Ким нищо не я бърка да започне ваканцията си няколко дена по-рано! Веднага ще ви резервирам билети. А и така ще избегнем тъпканицата по Великден!
- Тес! - извика майка ѝ, вече с напълно сериозен тон. - За какво е цялата тази работа?
Тес се усмихна притеснено на гнева на майка си. Да, по-късно определено щеше да ѝ се извини. Но сега единственото, което изрече, при това тихо, бе:
- Много е важно, мамо!
Айлийн се вторачи в нея. Познаваше дъщеря си много добре и винаги разбираше състоянието ѝ. Днес не беше изключение.
- Какво става? - попита накрая. - Да не би да си в опасност? Държа да ми отговориш честно! В опасност ли си?
- Не съм напълно сигурна. Единственото, което знам, е, че в Аризона няма да има за какво да се тревожите!
- В такъв случай защо тогава не тръгнеш с нас още утре?
- Не мога. - Тонът и изражението на Тес подсказваха, че по-нататъшният спор е безсмислен.
Айлийн си пое дълбоко дъх и я изгледа.
- Тес...
- Не мога, мамо!
Майка ѝ кимна примирено и попита:
- Но нали по някое време ще дойдеш? Обещай ми!
- Добре, обещавам. След два-три дена ще бъда при вас.
И при тези думи усети как душата ѝ се изпълва с облекчение.
Точно в този момент звънецът на вратата иззвъня.
- Трябваше да ми кажеш, Тес! Трябваше да ми кажеш! - ръкомахаше като побеснял Райли. - Можехме да го хванем, след като излезе от къщата ви. Можехме да му сложим опашка. Въобще, има стотици начини, по които можехме да подходим! - Поклати отчаяно глава и допълни: - Вече щяхме да сме сложили точка на цялата тази история!
Намираха се в задния двор на къщата, далече от майка ѝ и Ким. Тя го бе помолила за дискретност, както и да не пристига с извадено оръжие, защото всичко вече било спокойно. Джордано държеше къщата под око навън и очакваше патрулната кола на местното полицейско управление, а самият Райли бързо се бе убедил, че тя говори истината.