Той размисли върху думите ѝ, след което отвърна:
- О, не! Всеки ден си имаме разни хаховци, които връхлитат на коне и трошат музеите! Ето това го мразя най-много в моята работа! Рутината. Направо ме убива! - После изражението му отново стана сериозно. - Тес, мисля, че забравяш нещо важно. Това не е просто някакво си академично предизвикателство. Не става въпрос само за ръкописа и неговото послание. Имаме си работа с разследване на убийства!
- Да, знам.
- Какво ще кажеш първо да ги пъхнем зад решетките? А после си разгадавай твоята загадка, колкото си искаш! Заповядай утре при нас, въведи ни във всичко, което ти е известно, а после ни остави да си гледаме работата. Ако се нуждаем от специализирана помощ, ти ще бъдеш първата, към която ще се обърнем. И... не знам... може би, ако искаш някакви ексклузивни права, то ние...
- О, не! Нещата не стоят точно така... - Не довърши. Осъзна, че нищо от онова, което бе казала, не е в състояние да го накара да промени мнението си.
- Трябва да се отдръпнеш от тази работа, Тес! Моля те! Държа да го направиш!
Начинът, по който той го каза, я развълнува.
- Добре, ще се постарая - кимна тя.
Той се вторачи в нея, после се засмя и поклати глава. И двамата бяха наясно, че тя няма абсолютно никакъв избор.
Беше налапала въдицата, при това здраво.
42.
Като се намести на стола си в безупречно чистата, обзаведена в стъкло и метал кон-ферентна зала в сградата на Федерал Плаза, Де Анджелис присви очи и започна да изучава внимателно Тес Чайкин.
Да, нямаше спор, дамата бе много интелигентна. Поне това никой не бе в състояние да отрече. По-тревожен за него обаче бе фактът, че тя като че ли бе също така и особено дръзко същество. Интригуваща и същевременно потенциално опасна комбинация от качества. Но ако се насочат правилно, могат да се окажат и твърде полезни. Очевидно тя бе наясно точно кои въпроси да зададе и точно по кои пътища да тръгне.
Де Анджелис оглеждаше останалите присъстващи и същевременно слушаше разказа ѝ за похищението и за последвалото ѝ бягство оттам. Съвсем дискретно масажираше мястото, където куршумът на Ванс го бе одраскал. Раната го болеше и караше крака му да гори, особено при ходене, ала обезболяващите, които вземаше, успяваха да потиснат болката дотам, че дори да не дава признаци за накуцване.
Разказът ѝ го накара да се върне към сблъсъка си с Уилям Ванс в мрачната крипта. Усети познатия прилив на гняв. Не можеше да си намери място заради това, че бе оставил Ванс да избяга. Някакъв си хилав, психически нестабилен професор по история! Голям срам! Непростим пропуск! Никога повече нямаше да го позволи! Макар че, ако беше надвил Ванс, вероятно щеше да му се наложи да се справи и с нея, което никак не му допадаше. Нямаше нищо против нея, поне засега. Не и докато мотивите ѝ не се окажат в противовес с неговата мисия.
Ще трябва да се опита да я разбере по-добре. Защо го прави? Какво точно търси? Налагаше се да проучи подробно миналото ѝ и позицията ѝ по някои въпроси от решаващо естество.
Докато тя завършваше разказа си, свещеникът забеляза и още едно нещо. Начинът, по който я гледаше Шон Райли. Любопитно. Да, определено любопитно. Но дали чувствата са взаимни?
Да, той определено трябваше да я държи под око.
Когато Тес приключи, Райли стана и прехвърли картината с руините от своя лаптоп върху големия екран, към който беше обърната конферентната маса.
- Ето къде те е държал - каза той. - Църквата „Възнесение Господне".
- Но тя е изгоряла! - изуми се тя.
- Да, все още събират средства за възстановяването ѝ.
- Миризмата, влагата... да, всичко си пасва, но... - Озадачението ѝ беше явно. - Значи той е живял в подземието на изгоряла църква? - Замълча, като се опитваше да свърже картината пред себе си със спомена си за времето с Ванс и онова, което ѝ беше казал. Накрая се обърна към Райли и добави: - Но той мрази Църквата!
- Това не е коя да е църква. Изгоряла е преди пет години. Разследването за предумишлен палеж не е доказало нищо, макар че енорийският свещеник е загинал по време на пожара.
Тя се замисли, опитвайки се да си спомни името на свещеника, за когото бе говорил Бил Ванс.
- Да не би да е бил отец Маккей?
- Точно така.
Изричайки тези думи, Райли я погледна. Беше повече от очевидно, че двамата бяха достигнали до един и същ извод.