- Така и не открили съкровището на тамплиерите - отговори Tec. После им разказа легендите за златото и скъпоценните камъни, скрити в пещерите и езерата из цяла Европа, както и за тамплиерските кораби, отплавали от пристанището на Ла Рошел в онази съдбовна нощ в навечерието на петък, тринадесети.
- И за това ли е всичко? - обади се Джансън, като вдигна копието на закодирания ръкопис. - За изгубеното съкровище?
Де Анджелис се приведе напред, прочисти гърлото си и погледна началника.
- Съкровището им така и не е открито. Поне дотолкова се знае със сигурност.
Том Джансън забарабани с пръст по листите:
- Следователно този ръкопис би могъл да бъде нещо като карта на съкровищата, която Ванс вече е в състояние да разчете, така ли?
- Подобно тълкувание въобще не се връзва! - почти извика Тес и внезапно се почувства не на място, когато всички лица на масата се обърнаха към нея. Вдигна очи към Райли и, окуражена от поощрителното му кимване, продължи: - Ако Бил Ванс е търсел пари или богатства, е можел да си ги вземе преспокойно и от обира в музея!
- Вярно е - съгласи се Ник Джордано. - Обаче експонатите от изложбата са практически непродаваеми. А от онова, което научихме от теб, съкровището на тамплиерите би трябвало да е много по-голямо от онова, което беше на изложбата, плюс големия бонус, че би могло да бъде продадено съвсем спокойно, без страх от преследване, тъй като би било просто намерено, а не откраднато!
Всички агенти закимаха в знак на съгласие, но от зоркия поглед на свещеника не убягна факта, че Тес като че ли изпитва съмнения относно подобно заключение, въпреки че може би не ѝ се искаше да дава израз на мислите си.
- Като че ли не сте особено убедена в това, госпожице Чайкин - провокира я той.
Тя сбърчи неловко чело и отбеляза:
- Няма спор във факта, че Ванс е искал декодера, за да може да разчете ръкописа, който е открил по-рано.
- Ключът към местонахождението на съкровището - потвърди Джансън.
- Да, вероятно - кимна тя и го погледна. - Но всичко зависи от това как дефинирате понятието „съкровище".
- Че какво друго би могло да бъде? - продължи Де Анджелис. Много му се искаше да разбере дали Уилям Ванс не е изпуснал случайно нещо пред нея.
Ала Тес само поклати глава и отговори:
- Не знам.
„Хубаво. Стига да казва истината" - помисли си със задоволство свещеникът. Надяваше се да е така. За нейно лично добро.
Но само с един замах тя разби тази негова надежда, като продължи:
- Уилям Ванс със сигурност търси нещо много повече от пари. Той е като обсебен, като човек, натоварен с важна мисия, тръгнал да спасява света!
След тези думи археоложката ги запозна с някои от по-нестандартните теории за съкровището на тамплиерите, включително и с хипотезата, че те са част от кабалистично движение за съхранение на потомството на Исус. Докато споменаваше последното, хвърли отново поглед към монсиньор Де Анджелис. Той я наблюдаваше безизразно. Лицето му беше студено като на сфинкс.
Но когато тя привърши, той не закъсня да се намеси:
- Като оставим настрани всички забавни догадки - при тези думи я погледна снизходително, - вие твърдите, че той е човек, който търси отмъщение. Човек, отправил се на личен кръстоносен поход.
- Да.
- Ясно - кимна Де Анджелис със спокойния, благ маниер на светски професор. - Но трябва да знаете, че парите, особено многото пари, могат да бъдат феноменален стимул! Кръстоносните походи, независимо дали тези от XII век или днешните, струват много пари, не мислите ли? - И с тези думи огледа масата.
Тес предпочете да не отговаря.
Въпросът увисна във въздуха. Тогава се намеси Райли.
- Онова, което не разбирам, е следното. Знаем, че Ванс обвинява свещеника, а чрез него и Църквата, за смъртта на съпругата си.
- На съпругата и на дъщеря си - поправи го Тес.
- Точно така. А сега той се е добрал до този ръкопис, за който вече стана въпрос. Ръкопис, за който се твърди, че е достатъчно плашещ, че да накара косата на друг свещеник да побелее само за няколко минути. И същият този ръкопис, който е закодиран, е тамплиерски документ. Всички сме съгласни по този въпрос, нали така?
- Накъде биеш? - намеси се Джансън.
- Аз си мислех, че тамплиерите и Църквата са на една и съща страна. Така де, доколкото схващам, тези приятели са били защитници на Църквата. Водили са кръвопролитни войни в името на Ватикана в продължение на двеста години! Съвсем разбираемо е техните потомци да са бесни на Църквата заради онова, което после им е сторила, но всички тези теории, за които говориш... - Тук Райли погледна към Тес. - Тези теории визират нещо, което те уж са открили двеста години преди началото на преследването срещу тях. Как така още от първия ден на съществуването си ще разполагат с нещо, което така да притесни Църквата?