- Именно то би могло да обясни защо са били изгорени на клада - обади се Амелия Гейнс.
- Но чак след двеста години?! Има и още едно нещо - не се предаваше Райли. - От защита на кръста тези типове са преминали към оскверняването му. Защо да го правят? Тези техни церемонии по инициацията просто не се връзват!
- Не забравяйте, че това са били просто скалъпени обвинения срещу тях! - изтъкна Тес. - И въобще не означава, че наистина са го правели! Какго вече казах, те са част от стандартните обвинения, с които Църквата е разчиствала сметките си със своите врагове! Обърнете внимание - базирайки се върху абсолютно същите обвинения, само няколко години преди това крал Филип си е разчистил сметките с един от предишните папи - Бонифаций VIII.
- Добре де, но пак не се връзва - не се предаваше Райли. - Защо ще посвещават толкова много време в защита на Църквата, ако действително притежават тайна, която Ватикана иска да си остане скрита?!
Тук Де Анджелис най-сетне реши да се намеси в тази дискусия с обичайния си успокоителен тон.
- Ако ми позволите... По мое мнение, ако ще си позволявате такива полети на фантазията, вероятно бихте желали да обмислите и друга възможност, която на този етап не е споменавана.
Присъстващите се обърнаха едновременно към него. Той направи пауза, изчака нарастването на напрежението и едва тогава продължи:
- Всички тези приказки за наследниците на нашия Господ Бог стават актуални на всеки няколко години и никога не пропускат да породят голям интерес, както в света на литературата, така и сред академичните среди. Всичко се върти около Светия Граал, San Graal, което би могло да се прочете и като Царската Кръв, Sang Real. Но както вече госпожица Чайкин обясни изключително изчерпателно - тук я погледна и ѝ кимна благосклонно, - голяма част от случилото се с тамплиерите би могло да се обясни чрез една от най-характерните и исконни човешки черти, а именно - погледна Джордано, - алчността! Те действително са се сдобили с огромна власт. Но на един етап вече нямало какво да защитават - оттеглят се от Светите земи и се връщат в Европа, предимно във Франция. Обаче си остават все така въоръжени, все така мощни и най-вече - много, много богати.
Кралят на Франция се усеща заплашен от тях, при това с пълно право. Тъй като на практика бил банкрутирал и натрупал огромни дългове към тях, той започнал отчаяно да копнее за богатството им. Филип IV безспорно е бил отвратителен човек, тук съм напълно съгласен с госпожица Чайкин, също и във връзка с начина, по който е извършил ареста им, и по-нататъшното му отношение към тях. Лично аз не бих обърнал особено внимание на скалъпените обвинения.
Тамплиерите безспорно са били напълно невинни, истински вярващи и последователи на Христа, включително и до смъртта си. Но същественото е, че тези обвинения дават на алчния крал извинение да се отърве от тях. И така убива с един куршум два заека. Разчиства си сметките със своите съперници и заграбва богатството им. Или поне се е опитал да го направи, като имаме предвид, че то така и не е намерено.
- Сега говорим за истинско, материално богатство, нали? - обади се Джансън. - А не за някакво езотерично познание?
- Ще ми се да е така. Но трябва да ви кажа, че никога не съм бил благословен с голямо въображение, макар да разбирам напълно каква притегателна сила притежават за някои хора всички онези теории за конспирация. Все пак не забравяйте, че физичното и езотеричното биха могли да бъдат свързани. Голяма част от интереса към тамплиерите се дължи на факта, че никой не би могъл да обясни как така са станали толкова богати и толкова могъщи за толкова кратко време. Според мен причината се корени преди всичко в изобилието от дарения, които са започнали да валят към тях, щом мисията им получила по-широка гласност.
Но от друга страна, кой знае? Може пък наистина да са открили някаква заровена тайна, която да ги е направила невероятно богати за рекорден срок! Но каква е била тя? Дали има връзка с митичните потомци на Христос, които са недвусмислено доказателство, че Нашият Господ е станал баща на едно или две деца преди две хиляди години... - тук той се засмя презрително, - или е нещо не чак толкова спорно, макар и доста по-доходоносно?
Тук направи по-продължителна пауза, за да се увери, че всички го слушат. Накрая обяви тържествено:
- Имам предвид тайните на алхимията. Формулата, чрез която обикновените метали се превръщат в... злато!