- Не мисля.
- Пак не улучих! - престори се на съкрушен той.
Тес извърна глава и отбеляза:
- Казвам ти, човече, това там е Нова Граница!
После започна да го наблюдава с периферното си зрение, очаквайки реакцията му. Когато го зърна да се хили, разбра, че се е досетил и че го е хванала неподготвен със заглавието на новия компактдиск на Доналд Фейгън. Той ѝ кимна, определено впечатлен, и очите им се срещнаха. Тес усети, че започва да се изчервява, но точно в този момент мобилният ѝ телефон реши да оживее.
Вбесена от нежеланото му вмешателство, тя го измъкна рязко от чантата си и погледна дисплея. Обаче той отказваше да покаже номера на онзи, който я търсеше. Реши да отговори, но веднага съжали.
- Хей, здрасти! Аз съм, Дъг!
Никога не бе изгаряла от желание да говори с бившия си съпруг, а точно сега моментът бе особено неподходящ. Като избягваше погледа на Райли, тя сниши глас и просъска:
- Какво искаш?
- Разбрах, че онази вечер и ти си била в музея „Метрополитън", така че искам да знам има ли нещо, което...
Така си и знаеше. При Дъг винаги имаше и още нещо. Той никога не говореше просто така.
- Не мога да говоря по този въпрос - излъга Тес. - ФБР ни помоли изрично да не разговаряме с пресата.
- Така ли? Ама това е страхотно! - Страхотно ли било? Че откъде накъде? - Никой друг не е получил подобни указания! - продължаваше да мазничи той. - И защо така? Да не би да знаеш нещо, което останалите не знаят?
Ужас! Лъжата ѝ се върна като бумеранг при нея.
- Забрави, Дъг!
- Не бъди такава! Това съм аз, забрави ли?
Като че ли можеше да забрави.
- Не! - повтори тя.
- Тес, престани с това отношение!
- Вече затварям.
- Стига, скъпа!
Тя изключи телефона, хвърли го в чантата си, после издиша тежко и се вторачи напред. След няколко минути, без да поглежда към Райли, каза:
- Извинявай. Беше бившият ми съпруг.
- И аз така си помислих. Очевидно съм понаучил нещичко в Куонтико.
- На теб май нищо не ти убягва?
- Освен ако не се отнася до тамплиерите, но в случая си имам една особено досадна археоложка, която винаги е като че ли две крачки пред нас, останалите простосмъртни.
- О, не ми обръщай внимание! - усмихна се тя.
Той отново я погледна. Този път очите им се срещнаха за по-дълго.
Да, Райли определено се радваше, че тя прие предложението му да я откара вкъщи.
Когато стигнаха нейната улица, уличните лампи вече светеха, а видът на къщата ѝ бе достатъчен, за да върне страховете и тревогите ѝ от последните два дена, при това с още по-голяма сила.
Ванс бе идвал тук. В нейната къща.
Минаха покрай полицейската кола, паркирана на отсрещната пряка. Райли помаха приятелски на ченгето вътре, той също им отговори, веднага разпознало Тес от снимките, които им бяха показали.
После Райли зави в алеята пред къщата и изключи двигателя на колата. Тес вдигна поглед към къщата и отново усети страх. Запита се дали няма да бъде нахално, ако го покани за малко, но точно в този момент думите избликнаха от устата ѝ, преди да успее да ги спре:
- Искаш ли да влезеш?
Той се поколеба за миг, но после отговори:
- Разбира се. - В тона му не се усещаше никакъв намек за флирт. - Няма да е зле първо да поогледам наоколо.
Когато застанаха на прага, той протегна ръка за ключа и влезе първи.
Вътре беше неестествено тихо. Тес тръгна след него, автоматично щракна ключовете на лампите, после включи телевизора и намали звука. Телевизорът беше поставен на канал „WB" - любимия на Ким. Тес не си направи труда да го сменя.
Райли се обърна към нея изненадано.
- Правя така, когато съм сама - побърза да обясни тя. - Създава ми илюзия за компания.
- Всичко ще бъде наред - изрече с успокоителен тон той. - Ще проверя стаите - и тръгна напред, но после спря и попита: - Нали нямаш нищо против?
Тес реши, че колебанието му вероятно се дължи на факта, че ще влиза в спалнята ѝ. Беше му благодарна за загрижеността и впечатлена от неговата съобразителност.
- Защо да имам? Заповядай!
Той кимна и когато излезе от дневната, Тес се свлече на дивана, грабна телефона и веднага набра номера на леля си в Прескът, Аризона. Хейзъл вдигна след третото позвъняване. Току-що влизали, ходила да посреща Ким и Айлийн на аерогарата във Финикс, а после ги водила на вечеря. Леля ѝ я успокои, че всички са добре. После Тес си поговори малко с майка си, докато леля ѝ излезе да доведе Ким, която била влязла право в конюшните, за да поздрави конете.
Айлийн звучеше доста по-спокойно. Тес предположи, че вероятно се дължи както на успокояващия и жизнерадостен характер на леля ѝ, така и на факта, че пътуването я бе отдалечило на хиляди километри от Ню Йорк. А когато се появи и Ким, оказа се, че е превъзбудена от мисълта, че утре ще поязди кон и въобще не ѝ беше мъчно за майка ѝ.