Точно когато им пожела лека нощ и затвори, Райли се върна в стаята.
- Всичко е чисто, както и можеше да се очаква - докладва агентът. - Мисля, че няма за какво да се притесняваш.
- Убедена съм, но все пак ти благодаря, че огледа.
- Няма защо - кимна той и като че ли се поколеба за момент.
Тя веднага рече:
- Мисля, че и двамата имаме нужда от едно питие. - Изправи се и го поведе към кухнята. - Какво ще кажеш за една бира? Или може би чаша вино?
- Не, благодаря - усмихна се той.
- О, забравих! На работа си. Тогава кафе?
- Не, не е това. Просто... - Като че ли не му се искаше да навлиза в подробности.
- Какво? - настоя тя.
Той си пое дълбоко дъх и неохотно отговори:
- В момента текат Велики пости.
- Ама ти сериозно ли?!
- Напълно.
- Предполагам, че не го правиш само за да отслабнеш, нали?
Той се задоволи само да поклати глава.
- Четиридесет дена без алкохол! Ужас! - възкликна тя, но веднага се изчерви. - Извинявай, май не се изразих правилно. Не искам да си помислиш, че съм достойна кандидатка за Анонимните алкохолици!
- Вече е прекалено късно. Точно това си помислих.
- Браво - кимна тя, приближи се до хладилника и извади оттам бутилка бяло вино, след което си наля. - Странна работа. Нe мислех, че още има хора, които постят. Или поне не и в този град.
- В интерес на истината, този град е абсолютно подходящ за духовен живот.
- Тук, в Ню Йорк?!
- Мястото е идеално за целта. Само си помисли! Тук човек може да се сблъска с предостатъчно морални и етични предизвикателства. Контрастът между правилно и грешно, между добро и зло е изключително ярък. И трябва да направиш своя избор.
Тес се замисли, очевидно опитвайки се да асимилира признанието му
- И колко точно религиозен си тогава? Стига да нямаш нищо против този въпрос, разбира се.
- Не, нямам.
Тя се усмихна и отбеляза:
- Само не ми казвай, че обикаляш някакви пусти полета в средата на нищото, само защото някой твърди, че там е зърнал как Дева Мария се появява сред облаците!
- Ами... нека просто кажем, че се нуждая от нещо далеч по-сигурно, за да се отправя през глухата провинция в подобен поход.
- Искаш да кажеш, че се нуждаеш от някакъв знак? От необоримо, доказано чудо?
- Нещо такова.
После настъпи кратко мълчание, през което той само се усмихна.
- Какво? - попита тя.
- Знаеш ли, проблемът с чудесата е, че... ако имаш достатъчно вяра, нямаш нужда от тях, а ако се съмняваш, то тогава никое чудо няма да ти бъде достатъчно.
- Така ли? Лично аз се сещам поне за няколко неща, които напълно са в състояние да ме убедят.
- А може би те са около теб. Просто не ги виждаш.
Това вече окончателно я хвърли в оркестъра.
- Стига вече! Ти си отговорен агент от ФБР, а искаш да ме убедиш, че вярваш в чудеса, така ли?
Той само сви рамене, след което отвърна:
- Нека си представим следното. Вървиш си по улицата и се каниш да пресечеш, и точно тогава, без никаква особена причина, точно когато единият ти крак е вече на платното, се заковаваш на място. И в този отрязък от секундата покрай теб профучава камион или автобус. Минава на сантиметри от лицето ти, точно там, където си щял да бъдеш, ако не беше спрял. Не разбираш защо, но си наясно, че нещо те е накарало да спреш. Нещо е спасило живота ти. А най-интересното е, че после вероятно ще споделиш с някого: „Цяло чудо е, че съм още жив!". За мен това си е точно такова - чудо.
- Значи ти го наричаш чудо. А аз го наричам случайност.
- Лесно е да вярваш, когато стоиш пред лицето на някакво чудо. Но истинското изпитание на вярата е тогава, когато около себе си не виждаш никакви знаци.
Тя продължаваше да се озадачава още повече. Не беше очаквала подобно нещо от него. Не беше убедена как да реагира. Знаеше само, че не е склонна да гледа на нещата в живота по този начин.
- Май говориш сериозно - отбеляза замислено.
- Да, напълно - кимна той.
- Добре тогава. Отговори ми на този въпрос: точно какво количество вяра, имам предвид истинска вяра, като твоята, е необходима, за да бъдеш агент?
- Какво имаш предвид?
Тес подозираше, че той отлично знае какво има предвид; че се е сблъсквал с подобен въпрос и други път. Но все пак реши да продължи:
- Един агент не приема никого и нищо на доверие. За него нищо не е даденост. Вие работите с конкретни факти, с доказателства. Факти, които са извън всякакво съмнение.