Хълмистите земи наоколо скоро се превърнаха в тяхно убежище от напора на вятъра и от недоброжелателните погледи на непознати. Не че имаше особена опасност - досега не бяха зърнали никого, не бяха чули нищо, освен писъците на бурята. Не се виждаха дори и диви животни, които най-вероятно се бяха скрили, за да се спасят от кошмарното време.
По време на продължителния им и изтощителен преход Мартин забеляза, че състоянието на Емар се влошава все повече и повече. Ударът в гърдите, който беше получил, бе наистина силен и сега тялото му очевидно започваше да се предава. На пръв поглед недосегаем за болката, която го пронизваше, по-възрастният рицар продължаваше да крачи упорито напред, стиснал здраво с една ръка огромната кожена торба, а с другата - притискащ гърдите си.
Когато зърнаха града пред себе си, внезапно бяха обзети от страх, че ще им се наложи да се бият в настоящото им състояние. Защото те не само бяха ранени и крайно изтощени, но и не разполагаха с много оръжие. Този страх скоро беше заменен от надеждата, че там могат да намерят някаква храна. Но не след дълго и страхът им, и надеждата се оказаха неоснователни.
Градът беше изоставен, къщите му - празни. В центъра му се извисяваха останките на църква. Стените на църквата бяха непокътнати, ала от покрива ѝ беше останал единствено скелет от изгорели греди, поддържани единствено от високите каменни колони. Трудно можеше да се определи кога точно се е случило това обругаване. Със сигурност преди повече от няколко седмици, дори месеци; а най-вероятно - преди години.
В двора на църквата огромна плачеща върба спускаше голите си клони над изоставен кладенец.
Оцелелите пътници на „Фалкън Темпъл" се отпуснаха предпазливо на земята, за да си починат. В най-лошо състояние беше Емар от Вийер. Мартин тъкмо беше отишъл да му донесе вода от кладенеца, когато до ушите му достигна някакъв странен звук - мелодичният напев на звънчета. Разнебитените мъже се разпръснаха и се скриха.
От долния край на улицата към тях се зададе стадо кози. Не след дълго козите окупираха пространството около кладенеца в безплодно търсене на храна. Някои от тях се примириха и започнаха да пощипват от безлистните клони на върбата. Накрая се появи и козарят - прегърбен и куц старец, следван от малко момче.
Мартин погледна към Емар, който му кимна в знак на съгласие. Тогава младият тамплиер взе нещата в свои ръце. Разпръсна малката групичка в полукръг, за да играят ролята на охрана, а двамата с Хю се приближиха към стареца.
Той веднага падна на колене и започна да ги умолява да не го убиват и да пощадят живота и на внука му. Подобно на някои свои братя, Мартин и Емар говореха малко арабски. Но въпреки познанията си, им трябваше доста време, докато успокоят стареца, че няма повод да се страхува за живота си.
Още повече им отне, докато му обяснят, че искат да си купят от него една коза, а не просто да я вземат насила. Не че разполагаха с пари, нито пък с каквито и да било скъпоценности, но все пак успяха да съберат помежду си малко дрехи, които все пак придаваха на размяната почтен вид. И докато козарят и неговият внук вадеха вода от кладенеца, за да напоят животните, рицарите заколиха козата, запалиха огън с кремък и я изпекоха. После поканиха стареца и момчето да споделят храната им.
Вероятно именно тази проява на любезност спаси живота им.
Старецът, от когото научиха, че името на града е Фонсалис, им беше изключително благодарен, че са го оставили жив, В късния следобед той подкара стадото си и двамата с внука му се отдалечиха. Добре похапнали и с възстановени сили, рицарите и моряците се отпуснаха, за да си починат още малко, убедени, че на сутринта ще могат да продължат пътешествието си.
Но почивката им не трая дълго.
Първи долови шума рицарят, който стоеше на пост, и предупреди веднага Мартин. Някой тичаше към тях. Оказа се, че е внукът на козаря. Останало без дъх и видимо уплашено, момчето ги уведоми, че банда мамелюки е тръгнала към тях. Старецът ги бил виждал и преди и е бил обиран от тях, и знаеше, че сега са се насочили към кладенеца за вода.
Рицарите нямаха никакъв друг избор, освен да се бият с тях.
С помощта на Емар, Мартин бързо състави план за организиране на засада. Разположени на по-голямо разстояние един от друг, мъжете щяха да се подредят във формата на буквата V, като отворените части щяха да бъдат по посока на приближаващия ги враг, а точката - при кладенеца.