Тес забеляза как Джаксън се отпуска немощно в стола си и прокарва ръка през косата си. Лицето му беше като градоносен облак. Този човек очевидно не приемаше лесно поражението, когато ставаше въпрос за проучване на сигурни данни.
- Значи има вероятност и самият Ванс да не го е открил още, нали така? - обади се Джордано.
Тес се поколеба, но реши все пак да се намеси:
- Лично аз не бих разчитала на това. Той е един от най-добрите специалисти в целия свят в тази област. Отправките към подобни места обикновено не се откриват лесно в популярните четива, които вие преглеждате. По-вероятното им място са редките ръкописи от онази епоха, които са достъпни единствено на тесен кръг историци, в това число и на Уилям Ванс.
Джансън се загледа в нея, обмисляйки думите ѝ. Точно до него седеше монсиньор Де Анджелис. Погледът му беше прикован в нея.
Ала тя не бе в състояние да разчете мислите му. Поне той би трябвало да оцени стойността на момента, който всички току-що имаха привилегията да споделят. Но свещеникът не показваше някакви признаци на изненада, нито пък бе отронил и дума.
- Ясно. Значи трябва да разгадаем тази работа, ако искаме да хванем нашия човек - избоботи Джансън. После се обърна към Де Анджелис и заяви: - Отче, вашите хора биха могли да ни помогнат по този въпрос!
- Естествено. Веднага ще уредя най-добрите ни учени да се заемат с проблема. Ние разполагаме с огромна библиотека. Убеден съм, че разкриването на мястото е въпрос на време.
- Точно времето е нещо, което не можем да си позволим - заяви Джансън и се обърна към Райли: - Нашият човек със сигурност вече се готви да тръгне, а може и да е напуснал страната.
- Ще уведомя колегите от митниците и границите да го включат на първо място в списъците си - кимна Райли. Бюрото за охрана на митниците и границите имаше за задача да следи кой и какво напуска или влиза в Съединените щати. - Където и да е точно, все трябва да е някъде из източните части на Средиземноморието, нали така? - обърна се към Тес. - Възможно ли е да стесним максимално възможните дестинации на Ванс?
Тес прочисти гърло, обмисляйки въпроса. Накрая отговори:
- Би могло да бъде навсякъде. Корабът е бил отклонен драстично от курса си... Разполагаме ли с карта на областта?
- Разбира се.
Тери Кендрикс протегна ръка, придърпа към себе си клавиатурата и защрака по нея. Не след дълго върху големия екран на конферентната зала се материализира карта на Източното Средиземноморие.
Тес се изправи и се приближи към екрана.
- Както става ясно от писмото, те са напуснали Акра, която е точно тук, където сега е Израел, северно от Хайфа, и са отплавали за остров Кипър. Вероятно първо са плавали на север, преди да завият на запад, ала бурята ги е връхлетяла, преди да успеят дори да се приближат до острова. - Продължи да оглежда картата, а през това време съзнанието ѝ отново се върна към онзи страховит ден и започна да рисува мрачни картини от пълното им с опасности пътешествие, все едно тя беше с тях. Тес се овладя и се концентрира върху поставената ѝ задача. - Всичко зависи от това в коя посока ги е запратила бурята. Дали ги е изтласкала на изток от острова, в който случай те би трябвало да са били изхвърлени на сирийския бряг, или към югоизточния бряг на Гърция някъде тук... - Посочи маршрута с пръст. - Или пък са минали на запад от Кипър, към югозападния бряг на Турция, от пролива на Анталия до остров Родос.
- Районът е големичък - изсумтя Джансън.
- Цялата брегова ивица тук има почти еднакъв терен - отбеляза Тес. - А в писмото не се съдържа нищо, което да ни подскаже някакъв конкретен детайл. Но ако разсъждаваме логично, налага се да заключим, че надали са били на голямо разстояние от брега, щом са успели да го зърнат насред такава унищожителна буря.
Райли също разглеждаше картата.
- Можем да започнем, като уведомим нашите хора в Турция и Сирия.
Джансън сбърчи объркано чело.
- И какво, според вас, си мисли този Ванс? Че каквото и да е онова, което тамплиерите са заровили, все още си седи там и го чака? Както се разбира, писмото е успяло да се добере някак си до Франция. Той откъде знае, че тамплиерите не са изпратили там свои хора, за да го вземат?
Тес си спомни за легендата, които ѝ беше разказал Бил Ванс. Там се говореше за човек, който никога повече не се бил усмихнал.