- Ключът към разрешаването на загадката е времето. Ванс каза, че старецът, който е показан ръкописа на свещеника - нали си спомняте, онзи, който побелял за няколко минути, когато чул новината? - бил един от последните оцелели тамплиери. Жак дьо Моле и останалите са изгорени на клада още през 1314 година. Случката с умиращия тамплиер е доста след това. А това са повече от двадесет години след потъването на кораба. Според мен Ванс се надява, че щом дотогава не са успели да си вземат онова нещо, то надали после е имало някой, който да го направи.
В залата се възцари мълчание. Информацията им беше дошла малко в повече, особено като се имаше предвид, че присъстващите в залата нямаха опита на Тес да разгадават бързо загадките на далечното минало. Пръв заговори Кендрикс, който като че ли единствен бе в състояние да оцени донякъде стойността на откритието, за което ставаше въпрос днес.
- Ще направим няколко симулации на маршрута на кораба. Ще отчетем като допълнителни фактори сезонните ветрове, теченията, изобщо неща от този род. И ще проверим дали някой от детайлите в текста пасва с географските особености на региона, след което ще се опитаме да ви предоставим по-конкретни предположения за неговото местонахождение.
- Може би няма да е зле да въведете и данни за всички останки от кораби, открити в региона - обади се Том Джансън. - Кой знае, може пък някой от тях да се окаже именно „Фалкън Темпъл"! - И се обърна към Де Анджелис: - Нали ще ни информирате за всичко ново, което откриете?
- Непременно. Стига да има такова - отговори свещеникът с непроницаемо спокойствие.
Райли изпрати Тес до асансьорите. В момента там нямаше никой друг. Тя тъкмо се канеше да натисне бутона за слизане, когато внезапно се обърна и го погледна.
- Бях доста изненадана, когато ми се обади да дойда днес. Имам предвид, след онова твое неочаквано изчезване от къщата.
Агентът се свъси и потри чело. Да, денят се бе оказал доста дълъг.
- Да, и сигурно никога няма да си простя, че го направих. - Тук изражението му стана изключително сериозно: - Ако трябва да бъда пределно честен с теб, много се двоумях дали да ти се обадя!
- Е, в такъв случай се радвам, че не чак толкова досадното твое „аз" е спечелило.
В този момент той си даде сметка, че тази дяволита нейна усмивка определено му харесва. Всичко в нея го привличаше. Спомни си въодушевлението, което се изписа на лицето ѝ, когато зърна копието на декодера в залата днес. Усещането беше заразително. Тази жена все още бе в състояние да изпита силно, истинско, неподправено удоволствие от живота - нещо, което като че ли убягваше на повечето хора в наши дни, а лично на него му бе убягвало откакто се помнеше.
- Виж какво, Тес, знам колко важно е всичко това за теб, но...
Тя веднага се възползва от кратката пауза:
- Ами ти? Какво означава всичко това за теб?
Той примигна, напълно неподготвен за въпроса. Не беше свикнал да го разпитват за вътрешните му мотиви. Не и когато работеше по някакъв случай. Мотивите бяха даденост. Или поне обикновено беше така.
- Какво имаш предвид?
- Питам те дали пъхването на Ванс зад решетките е единственото, което те вълнува във връзка с този случай?
За него отговорът беше пределно прост:
- На този етап не мога да си позволя да гледам на нещата по друг начин.
- Въобще не ти вярвам! - разпали се тя. - Стига де, Шон! Не се опитвай да ме заблуждаваш, че и ти не си заинтригуван! Та те са написали закодирано послание, за бога! Писали са за нещо, от което е зависело цялото им бъдеще! И точно заради това нещо са ги изгорили на клада, изтребили са ги, разбили са напълно техния Орден! Не те ли гложди поне малко любопитство какво точно е заровено в онзи стар гроб там?!
На Райли му беше доста трудно да устои на ентусиазма, който се излъчваше от цялото ѝ същество.
- Нека първо го заловим. Вече твърде много хора загинаха заради това.
- Много повече, отколкото си мислиш! Ако включиш и всички тамплиери, които са загинали в онези години!
Думите ѝ го накараха да погледне на ситуацията по начин, по какъвто той не я бе виждал до този момент. За първи път започна да си дава сметка за значимостта на онова, с което си имаха работа. Но същевременно знаеше, че по-голямата картина ще трябва да почака. На този етап негов приоритет беше единствено обирът на музея „Метрополитън".
- Виждаш ли, ето за това не исках да те въвличам повече в тази работа! Както виждам, ти си вече доста навътре в нея, а това определено ме тревожи!
- И въпреки всичко ми се обади.
Ето я отново - тази игрива усмивка.
- Добре де, вярно. Струваше ми се, че бихме могли да се възползваме още малко от помощта ти. С малко повече късмет можем и да успеем да го хванем, докато пресича някоя граница, но междувременно няма да е зле някои от нашите хора да го очакват във Фонсалис, където и да се намира той.