- В състояние ли съм да сторя нещо, което да те накара да промениш решението си?
Хареса ѝ начинът, по който това прозвуча. Може пък да не е развалила все още всичко. Изправи се и отговори:
- Ще се оправя.
Той също се изправи и за миг двамата стояха и се гледаха. Тя го очакваше да каже нещо друго, но той не проговори. Някаква малка част от нея като че ли се надяваше той да я сграбчи и да ѝ забрани да тръгва.
Но Райли не помръдна.
Тя се обърна към входа на ръкава, после обратно към него и прошепна:
- В такъв случай, до скоро!
Той не отговори.
Тес тръгна напред и стигна до неестествено веселата жена, която приемаше бордните пропуски. Извади си паспорта и когато го подаде, се обърна назад към Райли. Той продължаваше да стои и да я гледа. Тя си залепи на устните слаба усмивка, а после се обърна и пое напред по ръкава.
Четирите двигателя на самолета вече боботеха. Тес получи място до прозореца за десетчасовия полет и с облекчение видя, че седалката до нея е свободна. Докато наблюдаваше как наземният екип разчиства последните обслужващи машини около самолета, тя усети странна смесица от възбуда и лоши предчувствия. Не можеше да не се вълнува заради пътешествието, което ѝ предстоеше, и все пак съобщението на Райли за загиналите я притесняваше не на шега.
Наложи си да блокира неприятната картина, която въображението ѝ рисуваше, и се опита да се самоуспокои. В крайна сметка, ако вземеше някои основни предохранителни мерки, всичко щеше да бъде наред.
Поне така се надяваше.
Тъкмо протягаше ръка, за да извади едно от списанията, които всяка авиокомпания предоставяше на разположение на пътниците си, когато в далечния край на самолета забеляза някакво раздвижване. Цялото ѝ тяло се стегна, когато видя, че причинителят му е самият Райли, който вече си проправяше път по пътеката към нея.
По дяволите! Значи е променил решението си. Идва, за да я свали от самолета.
Вторачена изумено в него, тя усети прилив на гняв. Когато той се приближи, тя се сгуши до прозорчето и простена:
- Моля те, не го прави! Не ме сваляй от самолета! Нямаш никакво право! Аз ще се оправя. Така де, нали и там имате хора? Те могат да ме наглеждат, ако трябва! Ще се справя!
- Знам - изрече той с напълно безизразна физиономия. А после се отпусна преспокойно на мястото до нея.
Тес се ококори.
Той пое небрежно списанието от ръцете ѝ, закопча колана си и делово попита:
- Смяташ ли, че ще ни предложат някой свестен филм?
52.
Мъжът, който седеше шест реда зад Тес, не се чувстваше удобно. Мразеше да пътува със самолет. И омразата му нямаше нищо общо със страха от летене. Просто не можеше да издържа да седи затворен часове наред в консервна кутия, в която не му разрешават да пуши. Цели десет часа! При това, без да броим времето, прекарано в терминала на летището, където пушенето също беше забранено. Смотана държава на заместители! Иначе досега имаше голям късмет. Тъй като му беше поставена задача да не изпуска Тес от очи, той бе принуден да се задоволи с твърде неудобно за наблюдение място поради полицейската охрана пред къщата ѝ. Но от друга страна, ако се бе разположил по-наблизо, щеше да я изпусне, когато се измъкна отзад. Жената пресече два съседски двора, а после излезе на улицата, откъдето се качи в такси, очаквашо я само на няколко метра от неговия наблюдателен пост.
Той бе предупредил веднага Майкъл де Анджелис, след което бе отпрашил право към аерогарата. От ъгълчето си в залата за заминаващи наблюдаваше Тес и Райли, без никаква опасност да бъде забелязан. Нито един от двамата нямаше представа за неговото съществувание. Беше звъннал на два пъти на Де Анджелис от мобилния си телефон. Първия път, за да го уведоми, че Тес е получила позволение да се качи на борда на самолета. Втория път - малко след това, вече от борда на самолета, когато едва свари да уведоми свещеника за появата на Райли, преди разговора му да бъде прекъснат любезно от стюардесата.
Приведе се и погледна напред към двете си мишени. Между пръстите си въртеше малък диск, не по-голям от петаче. Веднага му направи впечатление, че агентът от ФБР не носи никакъв багаж. Не че това имаше някакво значение. Личният багаж на Тес се състоеше от малка чанта с колелца, напъхана в багажника над главата ѝ. Именно тя беше неговата главна цел.
Докато ги съзерцаваше, реши, че не е необходимо да пришпорва нещата. Полетът щеше да бъде дълъг и повечето от пътниците, включително и неговите обекти, на някакъв етап щяха да заспят. С малко повече търпение все ще намери подходящата възможност да ѝ пъхне проследяващото устройство. Така поне щеше да си осигури някакво разнообразие по време на това свръхдосадно пътуване.