- Но нали, за да го направи, той е трябвало да знае и езика им?
- Нищо чудно да го е знаел, а ако не лично той, то поне някой от останалите рицари. Към края на кръстоносните походи повечето от рицарите са били родени там, в Светите земи. Наричали са ги „пулен" - „жребчета". А самите тамплиери са били в изключително топли отношения с някои от мюсюлманите. Чела съм, че са си разменяли с тях както научни, така и мистични познания. Освен това се твърди, че отвреме навреме са наемали дори техните хашашини - невероятно умелите, пушещи хашиш наемни убийци.
- Наемали са наемните убийци на своите врагове? - сбърчи чело Райли. - А аз си мислех, че задачата им е била да се бият с тях!
Тес сви рамене и отговори спокойно:
- Когато прекараш двеста години в задния двор на някого, няма начин накрая да не се сприятелиш с него.
- Хубаво де, но какво е било тогава името на арабски?
- Беер ел Сифсааф.
- Което ти откри чрез...
Тук Тес вече не бе в състояние да сдържи самодоволната си усмивка.
- Чрез дневниците на Ал-Идриси! - изрече тържествуващо. - Той е бил прочут арабски пътешественик, един от най-великите картографи на онези времена, и си е водил изключително подробни дневници на пътуванията през Африка и мюсюлманския свят, много от които са оцелели и до наши дни.
- На английски?
- Всъщност, на френски, но за мен не беше проблем. - На този етап Тес се изправи, за да смъкне чантата си, откъдето извади карта и няколко фотокопия от старата книга, която бе открила. - В един от своите дневници той говори точно за този град и за неговата порутена църква. - Отвори картата, върху която бе нанесла бележки, и продължи: - Минал е оттам на връщане от Анталия, през Мира и нагоре по брега към Измир. Бреговата част тук изобилства от исторически забележителности - византийски, ликийски, какви ли не. Както и да е. Важното е, че дневниците му предоставят достатъчно детайли. Единственото, което ние трябва да направим, е да следваме неговия път и така ще намерим града. И църквата, разбира се.
Райли сс вторачи в картата и накрая изрече:
- Сега, след като ти си го открила, какви, според теб, са шансовете Ванс също да се е досетил?
Тес свъси лице, а после го погледна и отговори:
- Бих се изненадала, ако вече не е там.
Агентът кимна. Очевидно и той беше на същото мис ние.
- Налага се да използвам радиостанцията.
При тези думи се изправи и се насочи към пилотската кабина.
Когато Райли се върна, Тес се бе настанила удобно и отпиваше от чаша пикантен доматен сок. Беше поръчала и за него. Докато го наблюдаваше с периферното си зрение как пие, тя почувства как през тялото ѝ преминават тръпки. Да седи до него в продължение на този дълъг полет до далечни, екзотични земи, отправили се към страхотно приключение. Ако само преди две седмици някой ѝ беше казал, че ще прави подобно нещо, щеше да му се изсмее. А сега се засмя вътрешно.
- Какво има? - Райли не пропускаше нищо.
- Още не мога да повярвам, че и ти си тук.
- Представи си пък шефът ми как се почувства!
- Да не би да си тръгнал без разрешение? - смая се тя.
- Да го кажем така - той въобще не се зарадва, когато разбра къде съм. Ала тъй като ти не си наясно къде точно е мястото и тъй като единственият начин да го откриеш е да бъдеш там във физическия смисъл на думата...
- Но ти изобщо нямаше представа как стоят нещата, преди да се качиш на самолета!
Той ѝ се ухили съзаклятнически и отбеляза:
- Винаги ли изпадаш в такива подробности?
Тя поклати глава, зарадвана от откровението му Значи и двамата бяха тръгнали на посоки. Значи и той иска да бъде лично там точно толкова, колкото и тя. Което я изненада не малко.
Докато го наблюдаваше, Тес си даде сметка, че все още не познава много добре човека, скрит зад значката. Онази вечер, когато той я бе откарал вкъщи, успя да зърне нещичко. Музикалният му вкус, духовната му ориентация, чувството му за хумор, макар и малко странно... а сега искаше да знае повече. Десет часа са напълно достатъчни като начало - стига, разбира се, да не заспи. Клепачите ѝ вече тегнеха неудържимо. Изтощението от последните няколко дена най-сетне си казваше думата. Тя се помести в седалката, облегна се в ъгъла до прозореца и каза:
- И как става така, че само да решиш, можеш да скочиш на който си искаш самолет? - Дяволитата ѝ усмивка отново се беше върнала. - Няма ли някой у вас, заради когото да ти размажа топките, както ти ми даваш наставления за Ким?
Райли отлично знаеше какво има предвид тя.
- Съжалявам, обаче не съм женен.
- Разведен, може би?
- И това не съм. - От погледа ѝ му стана ясно, че ще се наложи да дообясни. - С работа като моята постоянни партньори се намират доста трудно.