- Съгласна съм. Щом с работа като твоята можеш да скачаш на случайни самолети с момичета, които едва познаваш... и на мен не би ми било приятно съпругът ми да го прави непрекъснато.
Той се зарадва, че тя му предостави нишка за смяна на темата.
- Като си говорим за съпрузи, как стоят нещата при теб? Какво стана с Дъг?
Меките черти на лицето ѝ се изопнаха. В очите ѝ проблесна съжаление и може би намек за неутихнал гняв.
- Това беше грешка. Бях млада... работех с баща ми. Археологията не е сред професиите, осигуряващи богати социални контакти. Работата ни е доста затворена. А когато се запознах с Дъг, той беше бляскав, самоуверен тип от шоубизнеса. Харизматично копеле си е той, не може да му се отрече, и аз, не знам... вероятно просто му се поддадох... Моят баща беше известна личност, прочут в своята област, но паралелно с това бе и прекалено сериозен - имам предвид, по-скоро мрачен. И маниак на тема контрол. Имах нужда да се откъсна от неговото влияние. А Дъг просто се оказа под ръка. И ми показа бляскавата страна на живота.
- А ти си падаш по блясъка, така ли?
- Не точно... Е, може би мъничко. Както и да е. Когато ходехме на срещи, той много се радваше, че аз също имам своя кариера. Проявяваше голям интерес към нея. Но когато се оженихме, той като че ли само за една нощ се промени. Започна да ме контролира дори още повече, отколкото баща ми. Все едно бях негова собственост, все едно бях някаква колекционерска рядкост, която той държеше да има на лавицата вкъщи. Бях вече бременна с Ким, когато си дадох сметка, че съм допуснала огромна грешка. И точно затова приех предложението на баща ми да го придружа на едни разкопки в Турция.
- Където си се запознала с Уилям Ванс, нали?
- Точно така - кимна Тес. - Заминах там, за да имам време да размисля върху ситуацията, а когато се върнах, установих, че той си е намерил любовница, при това най-баналната от всички.
- С момичето от прогнозата за времето ли?
- Почти - засмя се приглушено тя. - Неговата продуцентка. Та така станаха нещата. Аз просто го напуснах.
- И си върна моминското име.
- В нашата работа това никак не е зле. А и изобщо не исках името на онова мекотело да бъде свързвано с моето.
Клепачите ѝ отново натежаха. Очевидно тялото ѝ вече плачеше за сън. Неговото също.
Отправи към него поглед, пълен с нежност и топлота. След няколко мига той само каза:
- Благодаря.
- За какво?
- За всичко.
Тя се приведе, целуна го нежно по бузата, а после се отдръпна. Звездите в смрачаващото се небе навън бяха толкова близо, че само да протегнеше ръка човек и можеше да ги докосне.
Тес свали капачето на прозореца, обърна се и затвори очи. Не след дълго потъна в ласките на съня.
54.
Когато Tec и Шон Райли затрополиха по металната стълба на самолета на летище „Даламан", беше ранен следобед. И двамата се чувстваха скапани. Няколкото часа сън по време на дългия трансатлантически полет, им беше помогнал донякъде, но и двамата се нуждаеха от здрав сън, в истинско легло, преди да се отправят към неизвестността. За съжаление обаче не разполагаха с време за подобен лукс.
Вместо да си отспят, те бяха увеличили умората си с още три часа чакане на аерогарата в Истанбул, за да хванат самолет за южното крайбрежие на Турция, откъдето беше най-подходящо да започнат пътешествието си навътре в сушата.
Райли беше прекарал част от трите часа престой в Истанбул на мобилния си телефон. Първо сведе новата информация на партньора си Ник Джордано, а после проведе разгорещен разговор с шефа си Джансън, който продължаваше да има съмнения относно правилността на прибързаното му решение да придружи Тес до Турция, питайки се дали е нямало да бъде по-добре просто да ѝ подкара задника към Федерал Плаза.
Останалата част от времето си той посвети на местния офицер за свръзка на ФБР Ведат Ертугрюл, който бе пристигнал да ги посрещне още в Истанбул, за да улесни влизането на Райли в страната без обичайния паспорт. Той потвърди, че засега нито една от митниците на Турция не е докладвала за влизането на Ванс, след което продължи с доклада за организираната снабдителна и логистична поддръжка.
ФБР не разполагаше с постоянен агент в Турция. Най-близкият филиал на Бюрото се намираше в Атина, за да помага на полицията в разследването на наскорошните терористични актове. На този етап отношенията на САЩ с правителството на Турция можеха да се определят в най-добрия случай като обтегнати, благодарение на продължаващия хаос в Ирак.
Ертугрюл увери Райли, че ако се налага, може да му уреди полицейски ескорт, който да ги очаква в Даламан. Райли отказа предложението, защото изобщо не му се искаше се разправя нито с езикови бариери, нито с местната бюрокрация. Само помоли Ертугрюл да направи всичко възможно да уведоми властите там за тяхното присъствие. Той щеше да поддържа връзка с тях и да извика подкрепления, ако се наложеше, макар дълбоко в себе си да подозираше, че вероятно щеше да му се наложи да се справя сам.