Райли бе използвал престоя в Истанбул и за да си осигури малко по-подходящо облекло. В ръката си вече държеше торба, в която се намираха работните му дрехи и временните документи, с които Ертугрюл го беше снабдил вместо паспорт. Торбата съхраняваше също така и сателитен телефон, който му бе даден от техния офицер за свръзка. Чрез него и чрез станцията на Министерството на отбраната в Хавай, той щеше да поддържа връзка с останалата част от света, независимо в кое затънтено кътче на планетата го запратеше това приключение.
Освен всичко изброено вътре се мъдреше и неговият браунинг, за който Ертугрюл бе така добър да го снабди с допълнителни пълнители.
Тес пък се възползва от престоя им в Истанбул, за да се обади в дома на леля си и да говори с майка си и дъщеря си. Разговорът ѝ определено беше труден. Ким ѝ липсваше, а болката ѝ се увеличи още повече, когато чу гласа на дъщеря си по телефона. Успокоението ѝ бе, че детето си прекарва много добре в Аризона. Далеч по-мъчително обаче бе да обясни на майка си какво е намислила. Положи максимални усилия да я успокои, а накрая дори прибягна до името на Райли, но за съжаление този факт притесни Айлийн още повече.
Защо ще я придружава агент на ФБР, щом изобщо не е опасно? Тес си измисли някакво извинение, че е тук само като страничен експерт, а после използва включването на високоговорителите на летището, за да се извини, че не чува и затвори телефона. След като го направи, се почувства отчайващо зле. Но после си даде сметка, че каквото и да кажеше на майка си, само фактът, че е в чужбина, беше достатъчен, за да изправи Айлийн на нокти.
Онова, което обаче почти не забеляза, бе мъжът с жълтеникавите очи, който случайно се блъсна в нея, докато Тес си проправяше път към дамската тоалетна след злополучния разговор с майка си. Беше съборил чантата с колелцата от ръката ѝ, но после любезно се наведе, за да я вдигне, и се отдалечи, едва след като се увери, че дамата е добре.
Определено забеляза, че мъжът вони на цигари, но тя знаеше, че повечето мъже в Турция пушеха. И въобще не обърна внимание на миниатюрното черно кръгче, с размерите на дребна монета, което той прикрепи към едно от колелцата на дъното на чантата ѝ.
И сега, дърпайки след себе си чантата, Тес вървеше заедно с Райли през задушния, претъпкан терминал към гишето за коли под наем. Ведат Ертугрюл ги бе снабдил със стек минерална вода, два спални чувала и найлонова палатка. Не след дълго двамата вече седяха в леко очукания паджеро, с който се отправиха по хилядолетните стъпки на шепа корабокруширали рицари тамплиери.
На волана седеше Райли, а Тес изпълняваше ролята на навигатор. В скута си бе разстлала пъстра поредица от карти и бележки, чрез които се опитваше да уточни маршрута, следван от Ал-Идриси.
Когато брегът остана далеч зад тях, гъсто построените къщи и ниските кооперации отстъпиха място на по-спокоен и живописен пейзаж. По-голямата част от някогашната ликийска брегова линия бе съхранена като историческа забележителност, още преди построяването на летище „Даламан", което бе спасило региона от превръщането му в поредица от големи скъпарски курорти.
Тес и Райли скоро се оказаха насред приятната, пасторална обстановка на по-стари имоти, заградени с груби каменни зидове и ръждясали огради от ковано желязо, под благите сенки на огромни борове. Земята и от двете страни на пътя изглеждаше богата и плодородна, изобилстваща от зеленина и малки горички. Вдясно от тях горите като че ли ставаха по-гъсти.
След около час стигнаха Кьойджейъз - градче, сгушено на брега на голямо, тайнствено езеро, някога част от естествено пристанище. Над тях се възправяха величествени скали с изкусно издълбани високо в тях гробници - останки от една от множеството цивилизации, някога населявали този регион.
След като подминаха града, Тес каза на Райли да отбие от главния път. Асфалтът по отбивката бе неравен и издълбан от стихиите. Стана ясно, че оттук нататък пътуването нямаше да бъде особено лесно, но засега паджерото се представяше доста добре.
Около тях се редуваха маслинови и лимонови горички, житни поля и доматени плантации, а самите пътища представляваха сякаш коридори между стари ливанови дървета. Ярките цветове и ухания на девствената природа съживиха притъпените от дългия полет сетива на Тес и Шон. А след това колата пое нагоре, навлизайки в гъсти гори, прошарени тук-там с по някое заспало селце.