Навсякъде около тях се съзираха бедните, примитивни и живописни белези на живот, непроменен от хилядолетия - жива история, недокосната от развитието на проспериралия Запад. Непрекъснато изникваха странни, зашеметяващи гледки: овчарка, предяща на вретено, докато наглежда стадото си; събирач на дърва, прегърбен под товара си; двойка волове, дърпащи дървено рало под лъчите на залязващото слънце.
Отвреме навреме Тес изпадаше във възторг, когато откриваше пълно съвпадение между разказаното от Ал-Идриси и гледките около тях. Ала в преобладаващата си част мислите ѝ бяха посветени не толкова на дневниците на този велик пътешественик, а на одисеята на онези бедни, едва оцелели рицари, влачещи уморените си крака по същите тези пътища преди толкова столетия.
Вече се здрачаваше и джипът мина на фарове. Пътят се бе превърнал в тясна, камениста пътечка.
- Смятам, че за днес ни стига - отбеляза Райли.
Tec погледна картата си и отсече:
- Не е далече. Бих казала, че ни остават около тридесет-четиридесет километра.
- Може и да си права, но вече се смрачава, а не ми се иска да се ударим в някой по-голям камък и да счупим ос или, не дай си боже, нещо по-лошо.
Въпреки че Тес нямаше търпение да достигне крайната цел, беше принудена да се съгласи с него, когато го видя да завива към една относително равна полянка. При тази обстановка дори и спуканата гума би представлявала проблем.
Двамата излязоха от джипа и се огледаха. Зад розовеещите облаци над тях надничаха последните лъчи на слънцето. Иначе небето беше ясно. Полумесецът над тях им се стори неестествено близо. Райли си даде сметка, че е обграден от смущаваща тишина, на каквато изобщо не беше свикнал.
- Дали наблизо няма град, където бихме могли да отседнем?
Тес отново прегледа картата и заключи:
- Не, наблизо няма нищо. Последният е останал на десет километра назад.
Райли направи бърз, професионален оглед на мястото, където бяха спрели, и реши, че става за временна база. После се насочи към багажника и подметна:
- А сега да видим какво ни е подсигурил нашият човек в Истанбул!
Докато агентът издигаше палатката, Тес успя да запали малък огън. Не след дълго двамата се заеха с опустошението на хранителните продукти, с които ги беше снабдил Ертугрюл - нагъваха пастърма и вкусен бюрек със сирене.
Райли наблюдаваше със задоволство как Тес отваря кутия с локум, как гълта лакомо едно голямо парче, а от пръстите ѝ капе захарен сироп.
- Този ваш човек тук е направо божествен! - отбеляза тя, преди да сложи в устата си второ парче локум. - Опитай, страхотно е! Така и не можах да му се наситя, когато бях тук предишния път.
- А Ванс по какъв случай беше дошъл? - попита Райли, докато си вземаше парче от кутията.
- Баща ми работеше на едни разкопки, недалече от Араратската аномалия. Уилям Ванс изгаряше от любопитство да погледне за какво става въпрос, та баща ми го покани - отговори Тес.
После разказа как през 1959 година един разузнавателен самолет „U-2", на връщане от мисия над Съветския съюз, решил да направи няколко снимки и над района на Турция, които силно заинтригували аналитиците на ЦРУ. И продължили да поддържат интереса им години наред. Накрая информацията изтекла някак си и през 90-те години снимките най-сетне станали публично достояние. Предизвикали истинска сензация.
Оказало се, че високо в планината Арарат, недалече от върха ѝ, имало нещо, което много приличало на кораб. Близките кадри разкривали, че става въпрос за три огромни извити дървени греди, наподобяващи част от корпуса на гигантски плавателен съд.
- Ноевият ковчег - кимна Райли, припомняйки си вестникарските заглавия от онези години.
- Проблемът обаче бил, че дори и в края на Студената война районът си оставал все така чувствителен. Планината се намира само на осемнадесет километра от руската граница, и по-малко от тридесет - до Иран. Все пак шепа хора получили разрешение и се опитали да се изкатерят там, за да проверят за какво всъщност става въпрос. Един от тях е бил Джеймс Ървин, астронавтът. След като стъпил на Луната, той станал фанатичен християнин. Та Ървин направил опит да се покатери там, за да разгледа аномалията отблизо. При втория си опит обаче паднал и умрял.
Лицето на Райли се свъси.
- Е, ти какво мислиш? Наистина ли е Ноевият ковчег?