Слязоха долу. Там ги очакваше нова изненада. В кухненската печка още имаше жарава, а вратичката дори не беше затворена. Вътре се виждаха останките от книги и документи, набързо натъпквани и заливани с парафин да изгорят по-бързо. Ето каква е била целта на снайпериста! Той просто е печелел време за съмишлениците си. На излизане от кухнята Рандал мярна Хешмат да се навежда за нещо паднало под масата. Беше лист синя хартия, сгънат три или четири пъти. Иранецът го разтвори, хвърли поглед, навъси се, после отново го сгъна и го пъхна в джоба си. Видя, че Рандал го гледа, и се извърна.
— Питър, страхувам се, че се налага да останеш. Трябваш ни да потвърдиш какво се случи тук. Надявам се, че разбираш.
И Рандал наистина разбра какво е намислил. Разбра и причината, поради която Хешмат го беше домъкнал на тази операция. Хешмат бе предприел независима акция, без разрешение отгоре, с надеждата, че ще може да използва информацията от разпита на групата за свои собствени цели и възможно в интерес на Мокадем. Рандал му беше необходим като свидетел на всичко в случай, че нещата се развиеха неблагоприятно. Хешмат би могъл да претендира, че е защитавал интересите на ЦРУ, за да се оправдае. Рандал, разбира се, можеше да се опита да си тръгне, но знаеше отлично, че не би успял да се добере дори до вратата. Та нали в края на краищата снайперистът би могъл да изстреля и четири куршума, преди да се самоубие; четири изстрела с четири трупа. И Рандал остана. Нещо като благоразумие му подсказа да не разпитва за съдържанието на документа, намерен от Хешмат.
3.
Техеран
Петък, 21 октомври 1977 година
Група от осем жени, всички с дълги черни чадри се движеха трудно през оживените тълпи на Бузарджомейри, оживената южна улица на Техеран, пресичаща северния край на квартала с пазарите. Улиците тук бяха тесни и гъмжаха от хора, а къщите бяха стари и занемарени. Преди много години тук бе минавала северната граница на стария Техеран, после градът бе почнал да се разраства на север, разпростирайки гигантската си мрежа от блестящи съвременни магистрали, изпълнени с лъскави коли бели и бетонни сгради с фасади от зелен и розов мрамор и изоставяйки на юга прогнилите и разпадащи се постройки. През лятото дробовете на стария град се сгърчваха и почерняваха от замрялата над него жега. В тези райони, където вярата и бедността се бяха сплели в нещо наистина неразплетимо, бяха безсилни да проникнат дори пипалата на всесилната САВАК.
Беше ранна утрин, но улиците вече бяха изпълнени с народ: жени в дълги черни чадри с цветни орнаменти, покриващи ги като савани от глава до пети, прикриващи грубата домашна изработка на дрехите им; мъже в евтини имитации на западни дрехи — якета, сака, ризи без яки — и почти всички небръснати. Никой не обърна внимание на осемте жени, които прекосиха главната улица и влязоха в Назер Косроу, къса уличка, извеждаща на площада със Старата крепост, където се намираха министерствата на правосъдието, финансите и търговията — сякаш подигравка с цялата бедност, заобикаляща ги отвсякъде.
Веднага от дясната им страна започваше уличка, изчезваща в лабиринт от къси и тесни проходи, изпълнени с малки магазинчета. Жените завиха по нея, провирайки се през мрежата от разклонения, докато накрая стигнаха до един магазин, който по нищо не се различаваше от околните. От вътрешната страна на стъклената врата висеше табелка с надпис „Затворено поради болест“, но първата жена почука и зачака. Само след секунди вратата се отвори и жените прекрачиха прага. Мъжът, който ги посрещна, не каза нито дума, само затвори и заключи след тях.
Поведе ги през една малка врата в дъното на магазина, слязоха няколко стъпала и стигнаха до приземно помещение, осветено от самотна гола крушка. Жените една по една свалиха чадрите си и ги сгънаха. Покривалата бяха скривали нещо повече от бедност или грозота: всички те се оказаха млади здрави мъже. Мъжът, който ги беше посрещнал в магазина, пое сгънатите чадри и им посочи да се настанят край стената. Всички се събуха, преди да стъпят на килима, постлан върху циментовия под — килим от Керман, богато украсен с птици, а по краищата със сложна калиграфска плетеница на фарси: откъси от поема на Руми. Ярките багри на мекия килим бяха в рязък контраст с голата стая.