— Лорд Вирзал, един маскиран Убиец, който остана в коридора, донесе това — съобщи той.
Въркън Вал взе квадрата, подряза три от четирите ъгъла, разпечата го и откри, както очакваше, че пирографираното съобщение е написано на азбуката и езика на Първо паравремево ниво.
„Вал, скъпи,
Дали съм щастлива, че се оказваш тук? Този път наистина загазих, и то здравата! Убиец Дирзед, който е приносителят на това, е на служба при мен. Можеш да му се довериш безусловно. Той е почти единственият, на когото можеш да се довериш в Дарш. Ще те доведе, където съм.
Дала
P.S. Надявам се, че вече не си ми ядосан за онзи музикант. Казах ти още тогава, че само ми помагаше в един експеримент по телепатия.
След като прочете послеписа, Въркън Вал се усмихна. Това беше преди двайсет години, когато той беше на осемдесет, а тя на седемдесет. Предполагаше, че тя очаква да подновят старата връзка. Вероятно нямаше да продължи по-дълго от предишния път. Спомни си една пословица от Четвърто ниво за леопарда и неговите петна. Все пак в никакъв случай нямаше да е досадно.
— Кажи на Убиеца да влезе — нареди той.
Остави съобщението на една маса. Освен него никой в Дарш не можеше да го прочете — като се изключеше изпращачката. Ако, както допускаше за твърде вероятно, статистикалистите имаха шпиони сред персонала на хотела, съобщението можеше да докара някой разшифровчик до пълно умопомрачение.
Убиецът влезе и смъкна маската-качулка. Беше мъжът, чиято ръка Дала държеше на изображението върху видеоплочата. Въркън Вал позна дори претрупано украсените пистолет и нож на колана му.
— Убиец Дирзед — представи се той. — Ако желаете, можем да видеофонираме в Камарата на убийците за потвърждаване на самоличността ми.
— Лорд Вирзал от Въркън. Моите Убийци Марник и Олирзон. — Един по един всички сключиха пръсти и чукнаха рамо с новодошлия. — Не е необходимо — обърна се Въркън Вал към Дизред. — Видях ви на видеоплочата с лейди Далона — вие сте „Дизред, нейният предан Убиец“.
Лицето на Дизред, чийто обичаен цвят беше като на орехов приклад, почти почерня и той изреди няколко стъписващи ругатни.
— Именно затова трябва да мъкна тази гадост — завърши той и посочи маската. — Ние с лейди Далона не можем да покажем лицата си никъде. Ако го направим, всеки статистикалист и шестгодишното му келеме биха ни разпознали и след пет минути насреща ни ще се изпречи цяла армия.
— Къде е лейди Далона?
— На сигурно място, лорд Вирзал, в частно жилище в гората. Няма търпение да ви види. Дошъл съм, за да ви заведа при нея, и настоятелно бих ви посъветвал да вземете и Убийците си с вас. Там има и други хора, които не са особено почтени към лейди Далона. Нямам причини да ги подозирам в прикрита враждебност, но и демонстрираното им приятелство е само по политически съображения.
— А те се променят без предизвестие — завърши вместо него Въркън Вал. — Разполагате ли с въздушен кораб?
— На площадката под нас. Тръгваме ли, лорд Вирзал?
— Да. — Въркън Вал направи жест с две ръце към своите Убийци, все едно грабваше полуавтоматична пушка. Двамата кимнаха, отидоха в съседната стая и се върнаха с две леки автоматични оръжия в ръце и метнати през рамо торби с амуниции. — Мога ли да ви предложа, Дизред, един от моите Убийци да управлява кораба? Искам да седнете на задната седалка до мен, за да ми разясните ситуацията, докато пътуваме.
Зъбите на Дизред пробляснаха на фона на кафявата му кожа, когато се ухили на Въркън Вал.
— Разбира се, лорд Вирзал. Бих предпочел да не ми се доверят, отколкото да установя, че приятелите на моя клиент не са дискретни.
На площадката двама Убийци от хотела охраняваха въздушния кораб на Дизред. Марник се настани пред контролния пулт, а Олирзон седна до него. Въркън Вал и Дирзед заеха задната седалка. Дирзед подаде на Марник координационната справка на местоназначението им.
— Та що за местенце е това, към което сме се запътили? — попита Въркън Вал. — И на кого можем и на кого не можем да се доверим там?
— Домът е собственост на семейството от Старфа. Притежават територия с радиус пет мили около него с дъбови и букови гори, в които развъждат сърни, елени и глигани. Ловна хижа. Принц Джирзин от Старфа, лорд Гирвон от Роксор и още няколко висши волиционалисти знаят, че лейди Далона се крие там. Те я прикриват, докато минат изборите, с пропагандна цел. Скрихме се веднага след празненството по повод обезплътяването на лорд Гарнон от Роксор.
— Какво се случи след празненството? — поинтересува се Въркън Вал.
— Лейди Далона и доктор Харнош от Хош упоиха с извлечените от лейди Далона зерфа-дериватни алкалоиди телепата-контактьор. Бях Убиец на лорд Гарнон и го обезплътих самият аз. Още не бях свалил пистолета и той влезе в контакт с контактьора, който се намираше в една стая пет етажа над банкетната зала. Контактът започна веднага. Имахме видеоплочи и наблюдавахме какво става. Вследствие на контакта Нирзав от Шона, един от лидерите на статистикалистите, личен приятел на лорд Гарнон въпреки политическите си убеждения, веднага се отрече от статистикализма и премина на страната на волиционалистите. Принц Джирзин и лорд Гирзон, новият семеен глава на Роксор, предположиха, че през следващите няколко дни ще има смутове, и посъветваха лейди Далона да отиде в тази ловна хижа за по-сигурно. Двамата пристигнахме с нейния кораб направо от празненството. И добре, че го направихме — ако бяхме отишли в апартамента й, щяхме да влезем вътре преди смъртоносният газ да се е разнесъл.