— А, Дирзед. — Той излезе. — Лейди Далона е вътре. Връщам я на твоите грижи.
Въркън Вал пристъпи в стаята, последван от Дирзед и Олирзон. Обширната зала бе мебелирана с кресла с отпуснати назад облегалки, канапета и ниски маси. По стените бяха закачени глави на сърни, глигани и вълци и стойки за ловни пистолети и ловни пушки. Залата бе осветена с мекото сияние на непряка студена светлина. Зад едно бюро в отсрещния край бе седнала млада жена и говореше тихо в слушалката на диктофон. Когато влязоха, тя го изключи и се изправи.
Хедрън Дала бе облечена в същия костюм, с който Въркън Вал я бе видял на видеоплочата. Веднага я позна. На нея й отне секунда-две, за да го разпознае с кафявата му кожа и черна коса на лорд Вирзал от Въркън, след което лицето й грейна в щастлива усмивка.
— О, Ваал! — викна тя, затича се през стаята и се метна в недотам гостоприемните му обятия. Все пак бяха изминали двайсет години… — В първия момент не можах да те позная!
— Искаш да кажеш, в тези дрехи? — попита намекващо той, усетил, че за момент е забравила за присъствието на двамата Убийци. Дори употреби името му от Първо ниво, но това не бе от значение — нежните умалителни на Аксор-Неб се образуваха чрез изпускането на съставките „ирз“ или „арн“. — Е, не ходя точно така облечен в плантацията. — Целуна я отново и се извърна към придружителите си. — Извинете, господа Убийци, не сме се виждали повече от година.
Олирзон наблюдаваше емоционалната им среща усмихнат. Върху лицето на Дирзед се четеше весело смирение, сякаш бе знаел какво ще се случи. Въркън Вал и Дала седнаха на едно канапе близо до бюрото.
— Наистина много мило от твоя страна, Вал, да се сбиеш с онези мъже, които са ме обсъждали — започна тя. — Поел си ужасен риск. Но ако не го беше направил, никога нямаше да разбера, че си в Дарш… Оо! Ти тъкмо затова си го направил, нали?
— Все пак трябваше да направя нещо. Никой не знаеше или не искаше да каже къде си. Предположих, че си се скрила някъде. Кажи ми, Дала, действително ли имаш научни доказателства за прераждането? Имам предвид като безспорен факт?
— О, да. Хората в този сектор ги имат отпреди повече от десет века. Притежават хипнотични техники за проникване в подсъзнанието, което никога не сме успявали. И след като установих как го правят, успях да приспособя някои наши хипноепистемологични техники, за да…
— Добре. Тъкмо това исках да разбера — прекъсна я той. — Махаме се веднага оттук.
— Къде?
— В Гама с кораб, който ни очаква отвън, и оттам обратно в Първо ниво. Освен ако е възможно паравремево прехвърляне някъде по-наблизо.
— Но защо, Вал? Не съм готова да се върна. Имам още много работа тук. В института всеки момент ще са готови да започнем серия контролни експерименти, а освен това съм по средата на един опит за възстановяване паметта на двеста души. Чуй ме, раздадох двеста комплекта с новата си технология — инжекционни ампули с упойка зерфа-дериват и звукозаписи на хипнотичната формула за внушение, която може да бъде пусната на обикновен репродуктор. Представлява груб вариант на нашия хипномех процес, но вместо да имплантира информацията в подсъзнанието, която по желание се прехвърля в съзнанието, действа по обратния начин, вкарвайки в съзнателната сфера информацията от подсъзнанието. Тук винаги са го правели чрез привеждане в хипнотично състояние и запис на словесните изявления в състояние на транс. Когато обектът излезе от това състояние, остава единствено записът, тъй като спомените от предишни прераждания никога не са се намирали в областта на съзнанието. Но чрез моя метод обектът съзнателно може да запомни всичко за последното си прераждане и за колкото пожелае предишни прераждания. Не съм се чувала с нито един от получателите на комплекта за автопамет, а на всяка цена трябва да…
— Дала, не искам да ми се наложи да те поставя под разпорежданията на Паравремевата полиция, но и ти трябва да ми помогнеш. Ако не тръгнеш доброволно с мен, ще ми се наложи да употребя други методи. Съгласно мерките за сигурност на тайната на паравремевото прехвърляне.
— О, виж ми окото! — възкликна Дала. — Не ми пробутвай тоя номер, Вал!
— Виж какво, Дала. Да допуснем, че изпаднеш в безплътност тук. Твърдиш, че прераждането е научен факт. Така че ти ще се преродиш в този сектор и ще приемеш автопамет под хипноза. И Паравремевата тайна престава да е тайна.
— О! — Дала закри уста с ръка от ужас. Като всеки параврем, и тя не можеше да допусне дори мисълта за разкриване на тайната способност на нейния народ за прехвърляне в други времепредели и за съществуването на алтернативни предели на правдоподобност. — А ако взема някой от едновремешните трансвъзстановители на памет, ще издам абсолютно всичко. А познавам и принципите за прехвърляне!