— Не сме. Какъв скандал?
Сарнакс се засмя.
— О, това е върхът на скандалите! Би трябвало да знаете, защото вие го започнахте. Тъкмо затова принц Джирзин иска да ви лиши от плът. Вие изобретихте процес, чрез който хората могат да възстановяват спомени от предишни прераждания, нали? И раздадохте апаратура за това? А един комплект дадохте и на младия Тарнов, сина на лорд Тирзов от Фастор?
Дала кимна. Сарнакс продължи:
— Та снощи Тарнов от Фастор използвал апаратчето и какво мислите? Изглежда, преди трийсет години в предишното си прераждане е бил Джирзид от Старфа, по-големият брат на Джирзин. Джирзид беше сгоден за лейди Анитра от Забна. А по-младият брат имаше тайна връзка с лейди Анитра и също искаше титлата принц и глава на семейство Старфа. Затова подкупил този Тарнод, когото имах удоволствието да обезплътя и който беше нисш слуга в ловната хижа тук. Разбрали се да застрелят Джирзид по време на лов на глигани. Нещастен случай естествено. Така Джирзин се оженил за лейди Анитра и когато баща му, старият принц Джарнид, след една година напусна тялото си, наследи титлата. А Тарнод моментално беше направен главен пазач на добитък тук.
— Какво ви казвах, лорд Вирзал? Знаех си, че този син на зортанка има зъб на Джирзин от Старфа! — възкликна Дирзед. — Хубавичко семейство, няма що!
— Но това все още не е краят — продължи Сарнакс. — Тази сутрин Тарнов от Фастор, покойният Джирзид от Старфа, се явил пред Висшия съд на съсловията и подал молба да промени името си на Джирзид от Старфа и предявил иск за титлата глава на семейство на Старфа. Делото току-що е обявено, затова не е имало заседание, но сред аристократите избухна бурен спор — някои твърдят, че самоличността не се променя от предишно прераждане в следващото, а други, че богатството и титлите следва да се наследяват по физическа линия независимо кой в какво тяло се е преродил. Тъкмо те искат обезплътяването на лейди Далона и забрана на откритията й. Говори се и за цялостно преразглеждане на системата за собственост и наследяване. Абсолютна гнусотия!
— Върху това — каза Въркън Вал на Дала — няма да наблягаме, когато се приберем. — Каза го възможно най-завоалирано, но тя схвана смисъла: възникването на съществени промени в извънвремеви социални структури не срещаше одобрението на Паравремевата комисия на Първо ниво. — Ако се приберем — добави той. И му хрумна нещо. — Дирзед, Сарнакс, волиционалистките лидери положително са провеждали тук конференции на високо ниво. Има ли таен проход?
Сарнакс поклати глава.
— Не и оттук. Има един на горния етаж, но е под техен контрол. А дори да имаше и тук, биха охранявали изхода.
— Тъкмо на това разчитам. Надявах се да симулираме бягство през него и да се измъкнем през тези шахти. — Въркън Вал повдигна рамене. — Мисля, че Марник е единственият ни шанс. Дано да се е измъкнал.
— Той за подкрепа ли отиде? Изненадах се, че Убиец изоставя клиента си. Трябваше да се сетя — каза Сарнакс. — Дори да е паднал телом и Гирзад да не го е настигнал, той се намира на десет мили пеша от най-близката градска единица. Това ни дава незначителен шанс — около едно на хиляда.
— Има ли друг начин да стигнат до нас освен по шахтите? — попита Дала.
— Могат да прокопаят или да пробият с огън дупка в пода — отвърна Сарнакс. — Имат много горелки. Могат да взривят експлозив над нас или да се измъкнат от купола и да го пуснат в шахтата. Биха могли да използват смъртоносен газ или радиоактивен прах, но техните Убийци не биха разрешили подобни незаконни методи. А могат и да ни обстрелят с упойващ газ, да се спуснат и да ни отрежат главите необезпокоявани.
— Значи трябва да се измъкнем от тази стая — реши Въркън Вал. — Знаят, че сме се барикадирали, и тъкмо тук ще ни нападнат. Ще следим периметъра около шахтата. Ще сме извън опасност от нападение отгоре, ако се придвижваме покрай стените. И ще огледаме всички стаи на етажа за признаци за пробив отгоре.
Сарнакс кимна.
— Това е разумно, лорд Вирзал. А шахтите?
— Ще трябва да ги барикадираме. Сарнакс, двамата с Дирзед познавате разположението по-добре от лейди Далона и мен. Предлагам вие да огледате стаите, а ние ще поемем шахтите — нареди Въркън Вал. — Да действаме.
Отвориха широко вратата и се промъкнаха покрай скрина. Като се придвижваха покрай стената, започнаха бавно да обикалят около шахтата — Въркън Вал отпред с полуавтоматичната пушка, зад него Сарнакс и Дирзед, първият с тежка пушка за глигани, вторият с ловни пистолети в двете ръце — и Хедрън Дала най-отзад с пушката си. Именно тя забеляза някакво помръдване по ръба на балкона над тях и стреля. Отгоре се чу трясък и парчета стъкло, пластмаса и метал изтракаха върху паважа а двора. Някой се бе опитал да спусне скенер или наблюдателна видеоплоча, или нещо от сорта — не можеше да се прецени точно от парчетата, в които куршумът на Дала бе превърнал инструмента.