Вал намери върху една сервизна масичка бутилка бренди и чаша, наля и я поднесе до устните й. Първата глътка я задави, но след това тя грабна чашата от ръцете му, глътна още и попита:
— Какво стана? Мислех, че тези куршуми са сигурна смърт.
— Записките. Куршумът е улучил чантата. Сега добре ли си?
Тя довърши брендито.
— Добре съм. — Пъхна ръка в чантата и измъкна оплетено кълбо от лента. — О, по дяволите! Това беше важно — всички записи от предварителните експерименти за автовъзстановяване на памет. — Тя повдигна рамене. — Какво пък, нямаше да е кой знае колко по-добре, ако го бях спряла аз.
Закачи ремъка на рамо и се надигна.
В този момент избухна стрелба — стреляха двамата Убийци отвътре и противниците им отвън. Въркън Вал и Дала се пльоснаха на пода и залазиха, за да се изтеглят встрани от отвора на вратата. Вал грабна оставената до креслото на Дала полуавтоматична пушка. Сарнакс стреляше срещу асансьорните шахти. Дирзед се бе проснал върху барикадата и по отпуснатото му тяло Въркън Вал моментално разбра, че е мъртъв.
— Пълни магазините — каза той на Дала и допълзя до мястото на Дирзед на вратата. — Какво стана, Сарнакс?
— Минаха през барикадата на асансьорната шахта и стигнаха централната шахта. Улучих двама, те улучиха Дирзед, а сега са се затворили в стаите около шахтата. Те… Ааа! — Той изстреля три куршума, прикривайки се зад ръба на вратата. — Този го спрях.
И се приведе, за да зареди нов пълнител.
Въркън Вал надникна предпазливо навън и в същия момент от вратата на оръжейната с глух тътен изскочи червен блясък. За част от секундата той се поколеба дали не е от някоя от ловните пушки, които бе видял вътре, но в същия миг нещо изсвистя край главата му и той чу глух взрив зад себе си. Обърна се и видя малък сив облак да се разстила в центъра на стаята. Дала сигурно бе вдишала газовете.
Въркън Вал пусна пушката, пое дълбоко въздух, спусна се към нея, сграбчи я за петите и я завлече в спалнята на принц Джирзин. Остави я в центъра на стаята, пое отново дълбоко въздух и се върна тичешком в гостната. Сарнакс вече бе приспан от упойващия газ.
Видя сервизната маса, върху която бе намерил брендито, довлече я до вратата на спалнята и я преобърна на входа. Както повечето сервизни маси в Акор-Неб, и тази имаше антигравитационно устройство под плота. Той го нагласи на положение „минус 2“ и го включи. Тъй като устройството сега се намираше над преобърнатата маса, тя не се надигна, а едно ръкавче от упойващия газ, което се бе насочило към нея, се изви нагоре и изфуча през вратата. Доволен, че е издигнал временна бариера срещу газа, Въркън Вал грабна ловния пистолет на Дала и останалите пълнители и залегна до вратата на спалнята.
Известно време отвън беше тихо. След това онези явно решиха, че упойващият газ си е свършил работата, и един Убиец с газова маска и полуавтоматчна пушка изникна на входа, а зад него с подобна маска се появи висок мъж в светлокафява туника. Пристъпиха в стаята и се заоглеждаха.
Съзнавайки, че ще стреля през двестапроцентово отрицателно гравитационно поле, Въркън Вал се прицели в токата на колана на Убиеца и натисна спусъка. Улучи го в гърлото — отрицателната гравитация отклони куршума нагоре. Прицели се малко над коляното на другия и го улучи в кръста.
Забеляза ивица газ да се плъзга покрай ръба на прекатурената маса. Навън беше тихо и той реши да отиде до банята в дъното на спалнята, за да си направи импровизирана маска от влажна хавлиена кърпа. Когато се опита да допълзи обратно, не можа. Стори му се, че дочува далечни крясъци, които постепенно се превърнаха в гръмогласен рев. Опита се да вдигне пистолета, но той се изплъзна от пръстите му.
Когато дойде в съзнание, лежеше по гръб, а нещо влажно и меко притискаше лицето му. Вдигна ръце, за да го отблъсне, и отвори очи. Видя над себе си червения знак и крилатия куршум на Обществото на убийците. Нечия ръка го хвана за китката, когато посегна към пистолета си. Натискът върху лицето му намаля.